Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Прогнозите му се реализират почти на 100%. Автор е на десетки статии и книги. Участник в 27-ата антарктическа експедиция на българската база на остров Ливингстън в Антарктида през 2019 г.
– Проф. Рачев, има ли опасност от повишаване на радиационните нива у нас заради пожара в Чернобил, които вече няколко седмици не може да бъде потушен?
– Това е може би пети или шести случай на пожар за последните 15 години около Чернобил. Хората се притесняват, че той може да доведе до евентуално замърсяване чрез пренос по въздух. Такова обаче не е възможно у нас. Радионуклидите, съдържащи се в почвата и шумата, които са с дълъг период на полуразпад, се освобождават при пожар и разпространяват от вятъра, но най-много до 50 км. Затова няма как физически да стигнат до България. Радиационният фон е в рамките на нормалното. Това е истината.
– За последните 15 години, кога е бил най-големият пожар в Чернобил?
– По-миналата година беше най-големият пожар. Тогава въздухът разнесе замърсяването на около 30 километра около отцепената зона. Но дори тогава радиацията не достигна нито България, нито Румъния.
– В неделя се навършват 34 години от Чернобилската трагедия. Къде ви завари новината през 1986 година?
– Завари ме на двора, където синът ми си играеше в една тучна зелена трева. Първият сигнал за тревога дойде от дипломатите ни, които се прибраха светкавично бързо от Русия. Всякаква информация за хората обаче беше потулена, излезе наяве едва 10 дни по-късно. Имаше пълно информационно затъмнение, малко и неясни съобщения. Вторият сигнал дойде от изкупените консерви от грах и зелен боб в магазините, които стояха некупувани с години по рафтовете. Тогава изведнъж изчезнаха. След това дойде манифестацията на 1 май – всички хора навън, а комунистическите вождове изнесоха кратка реч и веднага се прибраха. За тези десет дни ядяхме листни зеленчуци като марули, а те са най-вредни. Ядяхме репички, ягоди, пиехме мляко от крави, които са се хранели с трева. И пак България имаше късмет и Господ се оказа българин, защото у нас радиацията се появи едва на четвъртия ден след взрива, защото въздушните маси я доведоха чак тогава. Но затъмнението относно истината беше пълно, след 10 дни се появи и чувството на смърт и предопределеност във въздуха. Истината излезе наяве ужасно късно, след това хората започнаха да не излизат, да се страхуват от неизвестността, да пият огромни количества йод. Ден-два след аварията в Чернобил във всички поделения на Българската армия пристига заповед от министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров, която забранява храненето на наборната войска с пресни зеленчуци, мляко и прясно сирене. Освен това войниците не трябваше да сядат и да лягат по земята на открито. Ген. Джуров е заповядал още обичайното замерване на радиацията, което по това време се извършва във всяко поделение на 8 часа, да става на 4 часа, а в един период, когато радиацонния облак е достигнал България – на 2 часа. Казват, че само Джуров е взел адекватни мерки тогава.
– Какви са последиците за здравето на хората 34 години по-късно?
– Няма как да не търпим последици, но какъв точно е техният мащаб, никой не може да каже със сигурност. Предполага се, че бумът на онкологичните заболявания е последица от Чернобил. Щитовидната жлеза абсорбира много бързо радиацията. Трудността при забременяване и износване на плода също са последици при жените. Мит е и че сме живяли сред чиста природа по времето на социализма. Аз бях свидетел на живота в България през 80-те години наа миналия век. В Искър нямаше риба, както и най-елементарен живот. Да не споменаваме "Кремиковци", оловно-цинковите комбинати, как се добиваше уранова руда и т.н.
– Ще ни помогне ли очакваното топло време сега в борбата коронавируса?
– Изследват COVID-19 в лабораторни условия, но не и в естествена среда – как той вирее и оцелява. В природата има 3 мощни дезинфектанта, които ще ни помогнат – слънчевата светлина, топлината и сухото време. Природата не може да смачка пандемията, но може да я ограничи. Слънцето вече е доста високо над хоризонта, което рязко увеличава притока на пряка слънчева радиация, образува се пигмент – кожата ни потъмнява. Придобиването на тен в момента има много голямо значение, защото ултравиолетовата радиация с малка дължина на вълната е тотален убиец на всякакви микроби и вируси. Децата трябва да прекарват повече време навън, сред природата, в парка, на слънце, което е универсален убиец на всички вируси. А дрехите ни трябва да остават на слънце – това е естествената природна "пералня", която повишава нашата съпротива срещу коронавируса. Сухото време и липсата на влага, също са мощни дезинфектанти. 15-20 градуса във влажно време е идеалната среда за COVID-19, съответно в такава вирусът може да просъществува и по-дълго време. Затова в по-северните райони на Китай и Европа, където е по-влажно и по-хладно, вирусът намира много добра естествена среда за по-дълго оцеляване. При топло той загива много бързо.
У нас обаче паниката е малко по-голяма от необходимото в медиите – "средствата за масово поразяване", както ги наричат моите студенти. Малко се преиграва с нещата. Трябва да се слушат специалистите, повечето от тях разсъждават доста трезво. Това е реалността – светът не може да се затвори.
– Какво време да очакваме в близките месеци?
– Ще изпратим април с нормални температури. Май също – с 14-18 градуса, но валежите през май ще са доста. Ще продължи по-хладният период, който наблюдаваме през последните два месеца. По Гергьовден трябва да вали, но това ще са летен тип валежи. От 1 до 6 май се очакват температури от 18 докъм 23 градуса.
– През лятото за какви температури да сме готови?
– Времето през лятото ще е сходно на миналогодишното – втората половина на юли и август ще са с градус по-високи от нормалното. Както обикновено на всеки 2 от 3 лета, в София и на запад ще е хладно, а на морето, на изток – слънчево и сухо.
– В Антарктида тази година имахме рекордно високи температури.
– Топенето на ледниците може да доведе до катастрофа и това е голямата опасност. Не трябва обаче да се изпада в паника, защото опасността ще е най-голяма, ако започнат да се топят континенталните ледници – ледът на Гренландия и на Антарктида. Само тогава тази вода ще влезе в световния океан.
Човечеството вече добива страшно много фосилни горива, използваме ги масово, в резултат на което се отделя голямо количество въглероден диоксид. Ние променяме лицето на Земята, оттам се променя целият баланс на лъчистата енергия, постъпваща, отразяваща се, поглъщаща. Градовете заеха огромни територии, изпълниха ги с бетон, асфалт, което променя лицето на Земята, а оттам и енергията. В градовете е по-сухо, тъй като почвата е по-малко. Настъпва т.нар. антропогенно влияние върху приземния слой на въздуха, което променя и климатичните елементи в многогодишен режим.
