Йоана Христова е зам.-кмет на София по направление "Зелена система, екология и земеползване". Завършила е Стопанската академия „Д.А.Ценов“ – Свищов. Има специализации за политики за управление на околната среда от
Националния институт за развитие на човешките ресурси в областта на околната среда от Сеул, Южна Корея, Програма по мениджмънт за висши ръководни кадри от Административен Колеж на Индия. Магистър е по управление на европейски фондове в Европейската академия за данъци, икономика и право в Берлин. Как София се справя с отпадъците, каква част от тях се преработват и какви са тенденциите за следващите години – разговаряме с Йоана Христова.
– Г-жо Христова, колко тона боклук генерира София за 1 година?
– Тенденцията е обемът на отпадъците, които Столична община генерира годишно, да се увеличава. Това е и причината правилното третиране на отпадъците като част от кръговата икономика да е от изключително значение за Столична община. През 2018 г., чрез организираните от Столичната община системи, са събрани и преработени над 500 000 т отпадъци. Година по-рано – през 2017 г., отчетените отпадъци бяха 480 000 т.
– Каква част от този боклук се преработва и в какво – какви са ползите от вторичния продукт?
– Важно е да припомним, че само преди 10-ина години, Столична община депонираше 100% от генерираните отпадъци. Днес, благодарение на системата за управление на отпадъците, която изградихме между 2011 и 2015 г., депонирането е сведено до 16%. Столична община работи затова процента на депонираните отпадъци да бъде под 10%. Към момента оползотворяваме и рециклираме 84% от отпадъците, които се генерират на територията на общината.
Важно е да обърнем внимание, че системата за управление на отпадъците в Столична община третира отпадъците според йерархията на отпадъците, като на първо място поставяме превенцията. В момента, например провеждаме кампания за намаляване на хранителните отпадъци в детските градини, която е насочена изцяло към превенцията.
На второ място поставяме рециклирането. Разделянето на отпадъците в града ни идентифицира 13 потока отпадъци, като извън опаковките – хартия, пластмаса, метал и стъкло, много важни за нас са разделянето и правилното последващо третиране на едрогабаритни отпадъци, зелени и хранителни отпадъци, електрическо и електронно оборудване, опасни отпадъци, излезли от употреба МПС и др. Съвсем наскоро разширихме системата с най-новия – 13-ти „поток“ отпадъци – текстилните, които започнахме да събираме разделно. Това за нас беше много важно, с оглед на кръговата икономика, както и във връзка с мерките, които полагаме за подобряване качеството на въздуха. Всеки може да се информира подробно къде и как да изхвърля отпадъците си на sofia.bg/waste.
– Кой отговаря за контейнерите за дрехи и обувки – къде се преглеждат артикулите, кой преценява кои са запазени и кои отиват за рециклиране? Къде отиват здравите дрехи и обувки? Кой и в какво преработва нездравите артикули?
– Дейностите по събиране на текстилни отпадъци са организирани по силата на договор от януари 2019 г., подписан между Столична община и компании, притежаващи необходимите разрешителни за работа с такива отпадъци. Събраните в контейнерите отпадъци се транспортират от компаниите до техни площадки, на които се извършва последващо сортиране на съдържанието в контейнерите. При процеса отпадъците се сортират по видове, като годните за повторна употреба се отделят. Друга част от текстилните отпадъци се сортират и нарязват и се използват като памучни парцали за индустрията. Текстилните материи, които не са подходящи за директна повторна употреба като дрехи или парцали, и други отпадъци, отделени в процеса на сортиране (например опаковки), се балират и предават на други компании за правилно рециклиране и оползотворяване. Негодни текстилни материали (напр. дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на инсталации за производство на изолационна вата.
През 2019 г. предстои да поставим 50 контейнера на територията на СО, като системата постепенно ще се разширява.
– Каква част от боклука в София и в какъв обем се събира разделно – пластмасови бутилки, стъклени бутилки и др., кой ги преработва?
– Разделянето на отпадъците в Столична община се случва на два етапа в рамките на системата за третиране на отпадъците. Единият етап е на ниво разделяне при източника или това е разделното събиране на отпадъците, което всеки един от нас прави, отделяйки рециклируемите си отпадъци, преди да изхвърли боклука в смесения контейнери или т. нар. „сива кофа“. Вторият етап на сепариране на рециклируемите материали от отпадъците ни се случва в Завода за третиране на отпадъците. Смесеният битов отпадък от сивите кофи се транспортира в завода и преминава през процеси на механично и оптично сепариране. По този начин всички годни за употреба рециклируеми материали се изваждат от смесените отпадъци. Извадените рециклируеми материали се предават на компаниите, които се занимават с рециклиране и така годната суровина се преработва за последваща употреба.
Продуктите, които се получават в резултат на разделното събиране са различни суровини за хартиената, химическата, стъкларската и металургичната индустрии и др.
– Какви са тенденциите в града – примерно преди 10 години колко тона боклук се е генерирал на година и какво сочат анализите за след 5 години например?
– С увеличаване на благосъстоянието на гражданите, се увеличава и потреблението, което пък естествено се свързва с генериране на повече отпадъци, независимо от нарастващия процент на рециклиране. През 2008 г., чрез организираните от Столична община системи, са събрани и преработени 457 000 т отпадъци. 10 години по-късно, през 2018 г. събраните и преработени отпадъци в Столична община са с 30 000 т. повече. Прогнозите ни за следващите 5 години също отчитат, че тази тенденция ще се запази.
