Чешмичка с мече. И много снимки на деца край нея. Така е изглеждал районът на НДК през 60-те години на миналия век – преди да бъде построен Националният дворец на културата. „Това беше любимото място от детството ми. Тогава го знаехме като Южния парк. Това, което днес наричаме Южен парк, не знам как се е казвал, може би не е бил толкова култивиран. Но в парка на мястото на днешния НДК имаше чешмичка с мече, детски кът, всичките ми снимки от детството са оттам. На това място се събирахме с другите деца да си играем”. Това разказа за Kmeta.bg Олга Захариева, една от хилядите столичани, които помнят как е изглеждала София преди години.
И допълва: „С една дума за мен София е „вкъщи“. Така се случи в моя живот, че съм живяла и в Нигерия, и в Ирландия. София е детството ми, най-хубавите ми спомени, корените ми, това, което съм аз. Много съм пътувала, но за мен всичко започва и свършва със София”.
![]()
Жената продължава разказа за най-ярките си спомени от София от онова време. Те са свързани с 1 юни. „С моите приятелки още си спомняме, че да се возиш на трамвай беше безплатно на този ден. Билетът за трамвай струваше 2 стотинки, а за тролей – 4 стотинки. Защо е имало разлика в цената – не знам. На бул. „Витоша” имаше една спирка до ул. „Хан Аспарух”, а следващата беша до ул. „Солунска” – съвсем кратко разстояние. Ние се качвахме от едната, возим се до другата, слизаме и чакаме следващия трамвай. И това го повтаряхме по 20 пъти, само защото беше безплатно”. Захариева си спомня още, че в Деня на детето раздавали на хлапетата безплатен сладолед и им организирали безплатни прожекции на филми. „За нас 1-ви юни в София, беше по-вълнуващ и от Коледа”, обяснява още дамата.
Тя допълва, че като студентка любимото ѝ място в София бил дворът на Софийския университет.
Сега на гостите си от чужбина показва с ентусиазъм любимия си град.
Естествено започва обиколката от „Св. Ал. Невски“. „Винаги всичко започва с катедралния храм. София може би не е като Лондон или Париж – включена в класации за дестинациите, които всеки трябва да види. Но столицата ни има уникална атмосфера – малките улички около Витошка и Петте кюшета. През есента се носи миризмата на печени чушки и оцет. Отворените прозорци на кооперациите, от които се чуват всякакви интересни неща… С една дума разчупеност. Това е усещането за града. Това не навсякъде го има”, обобщава Захариева. И развежда гостите си из зелените дробове на София – Градската градина, Борисовата градина.
Тя, както и всички, са категорични, че за 50 години, София се е променила. „Но с всичката ми любов към града, днес мога да кажа, че тук вече го няма спокойствието. Аз ходех на детска градина сама, това вкючваше пресичане на бул. „Витоша”, когато по него минаваха трамваи. Сега е немислимо да пусна внуците ми сами. Сега е и по-шумно. Харесва ми да излизам по заведения, не ме разбирайте погрешно, но тази вълна от музика и шум много нарушава тази почти идилична атмосфера, която София имаше”, казва още жената, израстнала на бул. „Витоша”. Тя веднага допълва, че положителното днес са многото събития в градската среда.
Изложби, концерти, арт базари, различните инициативи по парковете. „Почти винаги може да се види интересна приятна изненада. Малките свободни бибилиотечки в парковете. За мен тази интерактивна среда обединява хората”, обяснява в заключение жената.
.









