Ще се търсят варианти автомагистрала “Струма” “да прескочи” уникалното неолитно селище при с. Мурсалево, съобщи за Kmeta. bg., проф. Васил Николов, ръководител на обекта. Вчера там е бил и министърът на културата Мартин Иванов. С него са обсъдени
възможностите за консервация на древното селище. Археологическият обект край с. Мурсалево е отпреди 8 хил. години.
Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр., разказа проф. Николов. Това, което предлагаме на агенция “Пътна инфраструктура”, е да намери инженерно решение.“Ако е техническо възможно и финансово изпълнимо, магистралата трябва по някакъв начин “да прескочи” селището и да мине над него, е мнението на министър Иванов.
Проф. Николов посочи, че преговорите за удължаването на срока на работа на археолозите до края на ноември са в напреднал етап и се надява да бъдат отпуснати нови три месеца през пролетта на следващата година за продължаване на работата.
“Тук можем да направим музей на открито, като нашето предложение е останалата част от селището да бъде откупена от частните собственици, за да се проучи участъкът изцяло и да бъде запазен”, каза още Васил Николов.
До момента археолозите са установили около 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече. Археолозите разказаха, че на Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка.
Ще се търсят варианти автомагистрала “Струма” “да прескочи” уникалното неолитно селище при с. Мурсалево, съобщи за Kmeta. bg., проф. Васил Николов, ръководител на обекта. Вчера там е бил и министърът на културата Мартин Иванов. С него са обсъдени
възможностите за консервация на древното селище. Археологическият обект край с. Мурсалево е отпреди 8 хил. години.
Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр., разказа проф. Николов. Това, което предлагаме на агенция “Пътна инфраструктура”, е да намери инженерно решение.“Ако е техническо възможно и финансово изпълнимо, магистралата трябва по някакъв начин “да прескочи” селището и да мине над него, е мнението на министър Иванов.
Проф. Николов посочи, че преговорите за удължаването на срока на работа на археолозите до края на ноември са в напреднал етап и се надява да бъдат отпуснати нови три месеца през пролетта на следващата година за продължаване на работата.
“Тук можем да направим музей на открито, като нашето предложение е останалата част от селището да бъде откупена от частните собственици, за да се проучи участъкът изцяло и да бъде запазен”, каза още Васил Николов.
До момента археолозите са установили около 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече. Археолозите разказаха, че на Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка.
