Раковишкият манастир „Света Троица” има славно минало, но е най-труднодостъпният във видинската епорхия и затова няма славата на Клисурския и Лопушанския манастири. Намира се в подножието на връх Черноглав близо до границата със Сърбия при Кула.
Светата обител е основана през X-XI век, а по време на видинското царство на Иван Срацимир се превръща във важно книжовно средище. Имал две църкви, стопански и жилищни сгради. С нашествието на турците обаче е разрушен, от онова време е останала само малката църква. Манастирът е един от 15-те, които Пимен Зографски възстановява в края на XVI и и началото на XVII век. През 1825 година е изписан отново от тревненските живописци Кръстьо Захаров и Досьо Коев. Те изографисват сцените „Богородица Ширшая Небес”, „Христос Вседържател”, „Старшния съд”. През 1848 година зад манастирските порти се отваря единственото светско училище в Северозапада.
Манастирът привлича с богатата си история. През 1850 година в него се събират първенци и кнезове от Кулска, Видинска, Ломска и Белоградчишка каази и вземат решение за вдигане на бунт. Бунтът избухва и става известен като „Лето 1850”. По своите мащаби е по-голям от Априлското въстание, но е останал неизвестен. В чест на загиналите въстаници е издигната втора, по-голяма църква. През 1876 година край манастира се водят сражения от сръбско-турска война. В тях е убит руският дворянин Николай Киреев, командир на доброволчески отряд от българи и сърби. 35-годишният дворянин е погребан в двора на манастира.
Манастирът става известен и със Свети Николай Сръбски, който през 1909 година приема в него своето монашество. Известен е като сръбският Златоуст.
Последното възстановяване на манастира е станало през 1979 година. През това лято той ще бъде изцяло обновен. За него видинската митрополия спечели проект с финансиране от програмата за развитие на селските райони. Стойността му е 700 000 лв.
