Едно от най-харизматичните места в Пловдив – кварталът на тютюневите складове, е напът да изчезне, въпреки усилията на общественици и интелектуалци, милеещи за историята на един от най-древните градове в Европа.
Поредната емблематична сграда в района – складът на ул. “Одрин” 8, днес бе съборена, докато се чакаше реакция от Министерството на културата за поправка на административна неточност във връзка със статута му. Техническа грешка в документацията обявила съседната сграда за паметник на културата, вместо достолепното здание на тютюневия склад. И докато институциите умуват кой прав, кой крив, архитектурната ценност рухна под напора на тежките машини.
Съдбата й вероятно ще последват и други подобни сгради от района, изоставени през годините и превърнали се в руини.
Тютюневият град пази спомена за началото на ХХ век и процъфтяването на тютюневата промишленост в Пловдив, описани от писателя Димитър Димов в гениалния му роман “Тютюн”. Днес само останките от порутените сгради и все още едва доловимата миризма на тютюн бегло напомнят за отдавна отминалата епоха.
За спасяването на Тютюневия град многократно алармират видни пловдивчани, които подеха акции за събиране на архивни материали и истории за знаковото място. Съдбата на историческите сгради бе обсъждана и на обществени дебати в Дома на културата, където архитекти, културни дейци, общественици и собственици на имотите бяха категорични, че на мястото трябва да се вдъхне нов живот, защото сега там няма нищо и е пустош.
Пловдивчани са убедени, че складовете притежават неповторима идентичност, но са западнали, преустроени и в окаяно състояние, с което губят характера си на архитектурен ансамбъл. “Живея повече от 15 години в района, който е превърнат в кочина, общинските органи са незаинтересовани, няма осветление, тротоарите са разбити, наводнява се при дъждове”, описа ситуацията собственик на имоти на ул. “Одрин” и ул. “Г. М. Димитров”. Според председателя на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България арх. Петко Костадинов всички уникални сгради трябва да се опишат, за да се даде възможност на собствениците да направят нещо с тях, да ги съживят. За Тютюневия град има много идеи, но те като че ли остават само в залите на обществените обсъждания и в разговорите между местните културтрегери. Някои предлагат кварталът да се превърне в център за алтернативно образование и в складовете да се помещава независим университет за култура.
Чуват се и предложения, по подобие на “Капана”, който бе съживен и се превърна в първия артквартал, Тютюневият град да стане сърцето на ИТ индустрията в Пловдив. Общинската фондация “Пловдив 2019” също има проект “Тютюневият град”, който е част от клъстера “Градски мечти”. Той е съсредоточен именно в зоната на Тютюневите складове около ул. “Иван Вазов” и е част от програмата, с която Пловдив спечели титлата “Европейска столица на културата през 2019 г.”. Дали обаче, докато експерти и граждани умуват как да се възроди уникалният Тютюнев град, той просто няма да изчезне, както десетките и стотици стари сгради, безмилостно унищожени под напора на времето или на нечии икономически интереси?
