Около 200-300 с колебаещите се отвън безработни се възползваха от възможността да получат конкретно предложение за работа на организираната от бюрото по труда в Кюстендил последна за годината обща трудова борса. 14 работодатели обявиха 141 свободни работни места и събеседваха с десетки кандидати.
Обявените свободни работни места са предимно от частни дружества, фирми и пердприемачи и са в сферата на услугите, в хотелиерството, ресторантьорството, строителството, шивашката промишленост, мебелното производство. За пореден път свой екип беше изпратило и военното окръжие, което представи оферти за работа в системата на сухопътните войски.
Неофоциално се коментира, че все още се търсят и “духачи” за военния духов оркестър. Присъстващите се регистрираха за участие, като получаваха и предварителна информация за борсата и за програмите, даващи възможност за заетост.
Някои от дошлите в залата обаче се разочароваха – само записвали данните им, искали им телефон за връзка и след това не ги търсели. Кюстендилка каза на изхода, че 12 години е била на гурбет в Италия. Прибрала се това лято, но е решена да се връща отново на Апенините, след като не може ди си намери работа в родния град.
“Като им кажеш на колко години си, а аз съм над 50, и като те видят, че не си хубава и не ставаш… сещате се – нещата приключват, нямяш никакъв шанс. Записват те в някаква папка и дотука”, обобщи случващото се госпожата.
Според Станислава Поповска, шеф на регионалната служба по заетостта, ефект от подобни борси има, и то голям. Защото бюрата по труда са основен трудов посредник на пазара на труда и само тук може да се осъществи един пряк и непосредствен диалог между лицата, търсещи работа и самите работодатели.
“Нямаме свободни места по екзотични и атрактивин професии, като танцьорки на пилон например”, опита се да се пошегува шефката на кююстендилсото бюро по труда Юлияна Хааджиева.
