Днес почитаме паметта на Свети Кирил Александрийски. За живота му до встъпването му на Александрийската катедра са известни съвсем малко достоверни факти. Но очевидно той произхожда от уважаван Александрийски род и е племенник на архиепископ Теофил. Свети Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защитава догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.
Роден е в Алескандрия във втората половина на IV в. и живее доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го вика при себе си и го прави дякон. Скоро Кирил става известен проповедник и с добродетелния си живот печели всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той е избран на архиепископския престол.
Св. Кирил започва с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоява догмите на истинската вяра. В онова време има много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремят да предизвикат безредия в града.
Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявява против коварните действия на част от евреите, които произвеждат нощно време умишлена тревога и избиват множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застава в числото на враговете на епископа и прави против него донос до императора. Стават смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, идват в Александрия на помощ.
В това време живее в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя е дъщеря на философа Теон и сама преподава философия. Тя излиза от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърля срещу нея и я убива. Всички тия смутове и безредици налагат най-строги мерки против жителите на Александрия. Безредиците в града утихват, но скоро след това се появяват нови смутове, които доста дълго вълнуват мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започва да проповядва, че Иисус Христос се е родил не Бог, а човек, че Божеството се е съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следва да се нарича Богородица. Това ново учение възбужда много спорове. Несторий силно защитава своето мнение и разпраща своите проповеди послания по разни страни, градова и манастири.
Св. Кирил е крайно огорчен от това извратяване на истината и счита за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той пише увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергава мненията на Несторий и излага християнското учение за въплътяването на Сина Божий.
Несторий в гнева си против св. Кирил се старае да му противодействува и се оплаква от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъжда новото лъжеучение и определя да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил кани да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свиква в Александрия събор, който се съгласява с определенията на римския събор. Но ереста продължава да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий остават безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свиква вече вселенски събор в град Ефес. Това е Третият Вселенски събор от 431 година. Св. Кирил пристига в Ефес, където се събират около 200 епископи. Но Несторий не се явява и отказва да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора.
Тогава съборът решава – Несторий да бъде свален. Несторий отхвърля валидността на това решение, като се позовава на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъства от събора. Йоан умишлено се бави да дойде, понеже държи страната на Несторий и е враждебно настроен срещу Кирил. Като пристига най-после, той се стреми по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбужда против него императора. Кирил е заплашен със сваляне и заточение и е задържан под стража, като всичко понася с кротост и проявява необикновена твърдост на духа. Той знае, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това е готов да прощава личните оскърбления и обиди. Най-после истината възтържествува. Св. Кирил се връща в епархията си, като се оправдава във всичко онова, в което се стараее да го обвинят. Несторий пък е отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умира от страшна и мъчителна болест – езикът му е изяден от червеи.
Грижите и трудовете разстройват здравето на св. Кирил. Той често боледува и умира в 444 година, като оставя много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.
