Никулден е! Един от големите празници на християнската църква. Днес тя почита Свети Николай Чудотворец, известен с чудесата и добрините си. Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Свети Николай Мирликийски Чудотворец е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба.
Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
Ето легендите за светеца:
Още в детството си Св. Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк .Друго предание разказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.
Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. След време Св. Николай подхвърлил още две кесии в дома на разорения и така били задомени и останалите дъщери. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за пореден път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца.
Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците. Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Празникът е в чест на морската стихия. В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода.
На този ден се канят кумове и съседи
Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
Св. Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр. Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни.
Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.
Шаран в тесто е традиционното ястие на празника
Рибникът – шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото „голата“ риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове – по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.
В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.
