Веднъж Дометиан, управителят на Киликия, тръгнал на лов заедно със слугите си и пребродил много пустини, хълмове и планини, преследвайки диви животни. На едно място той видял много зверове, сред които ходел старец и беседвал с тях като с хора. Ловците се хвърлили върху тях, но животните избягали, а слугите хванали стареца и го довели при княза, като си мислели, че той е вълшебник и прави вълшебства в пустинята. Попитали го кой е и как е името му.
Старецът отговорил: – Аз съм християнин и името ми е Зосима. Тогава го вързали и го отвели в града на съд. Там князът започнал да го разпитва за вълшебствата и магиите – по какъв начин е омагьосал животните, та живее сред тях невредим и беседва с тях като с хора? Свети Зосима отвърнал: – Не живея в пустинята, за да правя вълшебства. Тъй като съм християнин, не мога да живея в града заедно с неверниците и затова отидох в пустинята, защото по-добре е да бъда сред животни, отколкото сред зли хора, врагове на моя Господ Иисус Христос. Имам за пример житието на други християни – на светите отци, които са оставили света и живеят в пустинята, и се старая да им подражавам, доколкото мога. А Бог, Който познава онези, които Му служат и им помага, и мен благоустрои по Своята благост, като ми покори за утешение дивите зверове. И ето, аз живея сред тях и се радвам в Господа и на Него съм възложил цялото си упование. Князът му казал: – Значи ти, зли старче, почиташ Назорея? Добре. Ето, аз ще ида в Назарет и там жестоко ще те мъча, така че или ще се откажеш от Назорея, или в люти мъки ще свършиш живота си. Нека и назаряните, като видят мъките ти, да се изплашат. И той изпратил първо в Назарет свети Зосима в окови, а после и сам се отправил натам.
Като избрал време за съд, Дометиан заповядал да доведат стареца и го попитал: – Разкажи ми за своето вълшебство и за това, как омагьоса зверовете? В отговор светият старец изповядал, че е християнин. Тогава князът заповядал да го окачат надолу с главата, да вържат на шията му голям камък и да дерат тялото му с железни куки. После отново запитал: – Сега ще ми разкажеш ли за вълшебството си? Свети Зосима отговорил: – Моят Бог Христос прати зверовете за мое утешение в пустинята. Князът му казал: – Ако зверовете слушат твоя Бог, заповядай на някой звяр да дойде тук и тогава ние всички ще приемем вярата ти. Зосима вдигнал честните си ръце към небето и започнал да се моли: – Господи, Иисусе Христе, Сине Божий! – казал той. – Послушай мене, Твоя раб, и изпрати тук лъв, за да ми служи. Внезапно в града се появил един страшен лъв и щом го видели, всички се разбягали. Лъвът се приближил до стареца и приповдигнал камъка, който бил вързан за шията му.
Тогава князът започнал да моли: – Зосима! Укроти звяра и ще те отвържем. Зосима заповядал на звяра да бъде кротък, а князът наредил да отвържат светеца и поискал да го изпрати при царя. Но свети Зосима предал духа си на Бога. Християните погребали с почести тялото на светеца, като славели Отца, Сина и Светия Дух, прославян во веки. Амин. Паметта на свети Зосима Пустинник се чества още и на 4 януари заедно със свети Атанасий Коментарисий (надзирател на затворниците), който, като видял светеца невредим след страшните мъки, повярвал в Христа и след молитвени подвизи предал духа си на Бога в пустинята. Според преданията в минеите, които накратко споменава и свети Димитрий Ростовски на датата 4 януари, Зосима не починал веднага след страшните мъчения от Дометиан, а мирно предал духа си на Господа заедно със свети Атанасий в една пещера в пустинята.
