Тайнствена патриаршеска библиотека и царски манастир във Велико Търново са сред неразкритите археологически богатства край Велико Търново. Легенди описват как в дворцовото книжно хранилище били запазени уникални ръкописи, които датират още от времето на династията на Асеневци. От години историци и археолози изследват къде точно последният търновски патриарх Евтимий скрил ценната литература, когато станало ясно, че османската войска е близо до старата българската столица.
Идеята на бележития духовник и светец била книгите да останат трайно скрити, щом градът бъде превзет. Историци, сред които Моско Москов и д-р Васил Берон, допускат, че патриаршеската библиотека вероятно се намира някъде под църквата „Св. Св. Петър и Павел”. Там гръцки владика открил книги, царски писма, договори и псалтири, които изгорил. Други предполагаеми локации на скривалищата се намират край градчето Килифарево и село Беляковец.
Манастир в местността Света гора също представлява интерес за археолозите, тъй като се смята, че в него е прибрано наследството на Търновската книжовна школа. Дали обаче той е съществувал на мястото на днешния Великотърновски университет, е неясно.
Цялата местност с манастири около Търново е наричана Света гора, затова кръгозорът трябва да бъде разширен”, смятат историци от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Според тях останките от неразкритата монашеска обител може да са в посока към манастира „Света Троица” и Преображенския манастир.
Разкриването на средновековната Света обител, в който е развивала дейността си Търновската книжовна школа, е от огромно значение не само за Велико Търново, но и за България, категорични са представители на ръководството на ВТУ. Находката би доказала, че академичното средище в Старата столица е приемник на Школата, утвърдила се като един от най- значимите книжовни, културни и научни центрове в Югоизточна Европа през средните векове.
