
Урдовиза. Малцина знаят, че това е старото име на известното на всички българи летовище – Китен. Сега то звучи меко казано странно за нащите географски ширини. Не така обаче е било по времето на траките. „Виза” е име на тракийски град, сторица на одриските царе през последните векове на царуването им, а останките на тракийската твърд Бизия се намират при днешния град Виза в Южна Странджа.
Първите проучвания на крепостта са още от 1973 г. Тогава експедиция „Понтос-73” открива най-старите археологически находки от бронзовата епоха 2000 години пр. Хр. През 80-те години друга експедиция „Космос” прави също интересни открития. По време на строителството на пристанището в Китен, базата за подводни изследвания-Созопол също провежда мащабни проучвания по морското дъно. Тогава са намерени два каменни калъпа за леене на бронзови брадви е един рядък глинен идол – седяща жена.
Изследването на Урдовиза продължава през 2000-та, а по-късно и през 2006 г. Работата на археолозите обаче е затруднена, първо – защото голяма част от крепостта е в границите на военно поделение и второ – защото голяма част от находките са под вода.
Досега са открити крепостна стена, която е дълга 70 метра и има 3 кули. По стената са правени поне 3 ремонта през средновековната епоха, като тя е построена в началото на VI век и е просъществувала до XV век.
Стената е укрепвана, удебелявана и между двете кули е построена нова стена, като се получило една кула порта. От двете страни на стената има каменни стълби, които са с по 13 стъпала.
„Всички доказателства, че Уррдовиза е била богат и силен град-пристанище са налице”, категоричен е шефът на НИМ Божидар Димитров. Той е сигурен, че тази старина ще се превърне в хит за туристите, защото древните градежи са много запазени, а и тепърва ще се разкриват още артефакти около мистериозната крепост.
“Името Урдовиза е споменавано в различни морски карти. Намираме много керамични находки и монети, като се започне от монетната форма стрела-монета, която е V-VI век. Отрихме и 6 керамични пещи, които показват, че там се е произвеждала глазирана керамика”, разказва ръководителят на разкопките доц. Кръстина Панайотова. Тя и партньорът й в проучванията Методи Даскалов са разкрили неизвестна досега кула, много керамични находки и два бронзови пръстена.
„В Урдовиза са се установили войските на Дарий в похода срещу скитите през V век пр.Хр. Тук е пристанал хлота на персийския цар”, обясни Божидар Димитров
Според Певтингеровата карта, която отразява пътната мрежа в Римската империя през ІІ-ІІІ век пр.Хр. в района на Урдовиза се е намирала пътната станция Буатико.
През Средновековието се появява сведението, че през декември 1352 г. крепостта Урдовиза е била превзета от една генуезка ескадра и впоследствие обложена с контрибуция от 10 000 монети – номизми. Това е сповенато в Генуезката сметководна книга за войната от 1351/52 г. и на византийския автор Алексий Макремболит. През тази година крепостта вероятно е била предадена на цар Иван-Асен Втори и преминала в границите на българската държава.
„Интересно е това, че при нашествието на османците, падането на крепостта не е било съпроводено с кланета”, разказва още шефът на НИМ. Легендата говори, че една сърцата жена с царско потекло е управлявала града. Тя се е предложила на султана за жена с условието, че ще й остави във владение земята, която може да се обходи с кон. Бяла Стана Урдовизка, както е позната от странджанския фолклор, наистина яхнала кон, но го сменяла с друг по пътя, така че да обиколи възможно най-голяма територия.
Историческите севедения говорят, че и през тракийсдко време в в Странджа е имало забележителни царици като Пютодорида и Полемократия, които биха могли по-късно да населят местните легенди.
Сега разкопките завършиха с Ден на откритите врати в крапостта. Вицепремиерът Симеон Дянков разгледа руините и обеща пари за продължаване на проучването, както и за консервация и социализиране на обекта като туристически. „Урдовиза е перлата във венеца на „Виа Понтика”, категоричет е и шефът на НИМ Божидар Димитров.









