Г-н Костин, Чупрене се прочу из България с мътната си вода. Жителите на селото постоянно се оплакват от кал в чашите, страхуват се за здравето си и твърдят, че такава питейна вода пречи и за развитието на селския туризъм. Като кмет сигурно знаете пътя за решаването на проблема. Къде е спасението?
Познавам проблема до най-малките му подробности. В кабинета си имам цяла колекция от шишета с вода с какви ли не примеси – листа, клечки, пиявици, червеи. Носят ми ги жители на селото, за да видя каква вода са принудени да използват. Всичко, което може да мине през крановете на домашните чешми, попада в чашите. Живеем в хубава планина, имаме много вода с добри питейни качества, но кална. Не става за пиене, много пъти – и за готвене. Общината обаче не може да реши проблема. Може държавата, но засега не бърза да ни помогне. Нашето водохващане е от алпийски тип – открито. Високо в планината – на 10 км от селото през 1964 година е направен един бетонов праг на естествена падина и всички реки и ручейчета на площ от 2000 дка се стичат към нея. Достатъчен е малко по-силен вятър да разлюлее водата и тя потича кална.
През зоната преминават животни, хора секат дърва, движат се камиони, след дъжд потичат кални порои. Тази вода влиза в тръбите и стига до нашите чешми. Водопроводът преминава през сложно трасе – пущинаци, скали, гори, земеделски земи. Тръбите са етернитови с годност 25 години, но гонят 50. Една авария оставя без вода селото за 2-3 дни. Защото трасето е труднодостъпно, с техника до него не се стига. Навремето е копано само на ръка заради големите наклони. Какво трябва да се направи? Да се подменят амортизираните тръби и да се изгради пречиствателна станция. Но водната инфраструктура е собственост на видинското “В и К” дружество. То трябва да подмени тръбите, да изгради станцията, но отказва, защото не разполага със средства за това.
Общината не може да кандидатства за финансиране по нито една европейска програма, тъй като не е собственик на водопровода, а и трасето отдавна не е ничие. Земите над него са върнати на собствениците им – над 400 на брой. Опитвали сме да вземем съгласието им за строителни работи през имотите им, но не можем да открием и половината от наследниците. Спасението е държавата да отдели средства за капиталови разходи, с които да доставим нови тръби и да изградим станцията.
За каква сума става въпрос?
За около 3 млн. лв. С тях може да се обнови водопроводът от откритото водохващане до селото, дълъг 10 км. Теренът е труден за строителни работи, но пък няма инфраструктура за възстановяване. Защото по него няма кабели, пътища и т. н.
Искали ли сте досега тези пари?
Много пъти и от различни правителства. Търсим съдействие и от нашите депутати, на всяка предизборна среща искаме от всеки да се ангажира с проблема. Досега не сме успели да убедим никого. Но не само Чупрене е в такъв капан, мътната вода стига и до туристическия Белоградчик, защото от нашето водохващане са снабдени още 35 селища в общините Белоградчик, Димово и Ружинци. Водопроводът до скалния град е 20 км. Една авария остави миналата зима част от Белоградчик една седмица без вода. Кметовете на Белоградчик, Димово и Ружинци като мен също поставят въпроса за калната вода.
В момента подменяте водопроводната мрежа на Чупрене.
Преди дни направихме първа копка за обновление на водопроводната мрежа на селото. Общата и дължина е 11 км. Това става по проект на общината, финансиран от програмата за развитие на селските райони. Избрахме за изпълнител “ПСТ “ – холдинг. Обединили сме този проект с още два – рехабилитация на улиците в селото и изграждане на общински път с дължина 20 км. Стойността на трите проекта е 8 млн. лв. Срокът за обновлението на водопроводната мрежа е средата на 2013. То обаче не решава проблема с механичните примеси.
Общината в Чупрене сама чисти пътищата и улиците си от снега. Готови ли сте за настъпващата зима? Да не се окажете в ситуация, при която екипите на “В и К” да не могат да стигнат до селото за отстраняване на авария?
Готови сме. Доставили сме си 340 т пясък, 30 т – сол. Разполагаме с 2 трактора, които вече сме превърнали в снегорини. Имаме и един камион, който отпред се движи с дъска, а от каросерията му се разпръсква пясък. С тази техника поддържаме 30 км четвъртокласна пътна мрежа и улиците на селата.
Стигат ли ви парите, отпускани за зимното поддържане на пътищата?
Не. Добре е правителството да въведе по- справедливи критерии за разпределение на тези средства. Гледат се километрите пътища, а не надморската височина. Когато във Видин вали дъжд, при нас под връх Миджур вече има 20 см сняг. Ние чистим сняг по 5 месеца и половина. В Южна България е още по-различно от при нас. Но получаваме парите на един и същ принцип.
