Темата за пътните такси на магистралите отново се завъртя в публичното пространство, за втори път тази година. Министърът на регионалното развитие и благоустройството заяви, че единствено товарните автомобили над 3,5 тона ще заплащат за ползването на аутобаните, но леките коли ще продължат да използват винетки вместо магистрална такса.
Регионалният министър намекна за повишаване цените на винетките поради необходимост от средства за ремонт и изграждане на пътища. „5 години цената (на винетните такси – бел.авт.) не е пипана. С приходите, които генерираме едва покриваме разходите за текущ ремонт и зимно поддържане. Увеличаване на приходите значи по-голяма възможност за рефинансиране на средствата в изграждането и ремонта на пътища.“, заяви Павлова пред Нова.
В действителност обаче, магистралната такса за леките коли е нещо, което е по-скоро хубаво, отколкото лошо. И не бързайте да убивате вестоносеца. Вместо да се вдигат цените на винетките, което ще засегне всички, дори и тези, които не се качват на магистрала, таксата „ползваш – плащаш” е далеч по-удачна.
Обществото винаги (и с право) настръхва, когато властта реши да въведе нова такса, независимо за какво. А основният довод на противниците на тол-таксите е социалният елемент – заплатите у нас са ниски и всеки допълнителен разход е тежък удар по джоба на българина.
Наскоро, обаче, пътувах до Сърбия. Комшиите не са по-добре от нас – полските „Фиат”-и и „Юго”-тата все още са „на почит”. Удоволствието да ползваме магистралата от Ниш до Нови Сад ни струва около 14 лв., а разстоянието е сходно с това от София до Бургас.
За сметка на неудобството от таксата, която излиза колкото цената на обяд за двама, пътуването по сръбския аутобан е абсолютно безпроблемно – без дупки, с осветление на пътните възли, здрави мантинели между двете платна и ограничителни колчета отдясно. И още – през 20-30 км. на пътя има работници – запълват дупки, сменят мантинели, косят тревата или… мият светлоотразителите на колчетата! Не се шегувам – работници с кофи вода и четки в ръка изстъргват прахоляка от мантинелите. Признайте честно – някога да сте виждали подобно нещо у нас?
Следователно социалният елемент не може да е фактор. Напротив – дори и най-нискоквалифицираният работник може да мие мантинели, вместо просто да мизерства без работа, а цената на пътуването не поскъпва значително, особено ако имаме абонамент.
Признавам, че плащането на таксите отнема време, но вярвам, че всеки би пожертвал 2-3 минути, за сметка на това да пътува „като бял човек”.
Състоянието на „Тракия” в отсечката между Пазарджик и Пловдив и на „Хемус” по почти цялото ѝ протежение бе трагично след стопяването на снеговете. Наложиха се спешни ремонти, ограничаване на скоростта на движение и пр. мерки за осигуряване безопасността на движещите се.
Връщам се към примера от Сърбия за още нещо – в момента се строи отсечката на аутобана между Ниш и Димитровград, в интерес на истината – от българска фирма. Средствата за това не са дошли от любимите у нас еврофондове, защото западната ни съседка не е член на ЕС, а именно от таксите на движещите се по магистралите. Следователно, ако искаме в България да имаме аутобани от граница до граница, които да бъдат с хубав асфалт и всички необходими други съоръжения, ще ни се наложи да плащаме.
Разбира се, стои въпросът с управлението на тези пари и държавния контрол, така че събраните такси да не потънат в нечии джобове – както при всяко друго нещо у нас. Но би било крайно несправедливо тези, които пътуват по 10 км. на ден по републиканската пътна мрежа и тези, които изминават по 100, да заплащат една и съща цена. Затова – качваш се на магистралата – плащаш. За да е честно.
Темата за пътните такси на магистралите отново се завъртя в публичното пространство, за втори път тази година. Министърът на регионалното развитие и благоустройството заяви, че единствено товарните автомобили над 3,5 тона ще заплащат за ползването на аутобаните, но леките коли ще продължат да използват винетки вместо магистрална такса.
Регионалният министър намекна за повишаване цените на винетките поради необходимост от средства за ремонт и изграждане на пътища. „5 години цената (на винетните такси – бел.авт.) не е пипана. С приходите, които генерираме едва покриваме разходите за текущ ремонт и зимно поддържане. Увеличаване на приходите значи по-голяма възможност за рефинансиране на средствата в изграждането и ремонта на пътища.“, заяви Павлова пред Нова.
В действителност обаче, магистралната такса за леките коли е нещо, което е по-скоро хубаво, отколкото лошо. И не бързайте да убивате вестоносеца. Вместо да се вдигат цените на винетките, което ще засегне всички, дори и тези, които не се качват на магистрала, таксата „ползваш – плащаш” е далеч по-удачна.
Обществото винаги (и с право) настръхва, когато властта реши да въведе нова такса, независимо за какво. А основният довод на противниците на тол-таксите е социалният елемент – заплатите у нас са ниски и всеки допълнителен разход е тежък удар по джоба на българина.
Наскоро, обаче, пътувах до Сърбия. Комшиите не са по-добре от нас – полските „Фиат”-и и „Юго”-тата все още са „на почит”. Удоволствието да ползваме магистралата от Ниш до Нови Сад ни струва около 14 лв., а разстоянието е сходно с това от София до Бургас.
За сметка на неудобството от таксата, която излиза колкото цената на обяд за двама, пътуването по сръбския аутобан е абсолютно безпроблемно – без дупки, с осветление на пътните възли, здрави мантинели между двете платна и ограничителни колчета отдясно. И още – през 20-30 км. на пътя има работници – запълват дупки, сменят мантинели, косят тревата или… мият светлоотразителите на колчетата! Не се шегувам – работници с кофи вода и четки в ръка изстъргват прахоляка от мантинелите. Признайте честно – някога да сте виждали подобно нещо у нас?
Следователно социалният елемент не може да е фактор. Напротив – дори и най-нискоквалифицираният работник може да мие мантинели, вместо просто да мизерства без работа, а цената на пътуването не поскъпва значително, особено ако имаме абонамент.
Признавам, че плащането на таксите отнема време, но вярвам, че всеки би пожертвал 2-3 минути, за сметка на това да пътува „като бял човек”.
Състоянието на „Тракия” в отсечката между Пазарджик и Пловдив и на „Хемус” по почти цялото ѝ протежение бе трагично след стопяването на снеговете. Наложиха се спешни ремонти, ограничаване на скоростта на движение и пр. мерки за осигуряване безопасността на движещите се.
Връщам се към примера от Сърбия за още нещо – в момента се строи отсечката на аутобана между Ниш и Димитровград, в интерес на истината – от българска фирма. Средствата за това не са дошли от любимите у нас еврофондове, защото западната ни съседка не е член на ЕС, а именно от таксите на движещите се по магистралите. Следователно, ако искаме в България да имаме аутобани от граница до граница, които да бъдат с хубав асфалт и всички необходими други съоръжения, ще ни се наложи да плащаме.
Разбира се, стои въпросът с управлението на тези пари и държавния контрол, така че събраните такси да не потънат в нечии джобове – както при всяко друго нещо у нас. Но би било крайно несправедливо тези, които пътуват по 10 км. на ден по републиканската пътна мрежа и тези, които изминават по 100, да заплащат една и съща цена. Затова – качваш се на магистралата – плащаш. За да е честно.
