Вицепремиерът Томислав Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово. Има магистърска степен по философия във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ . Завършва и втора специалност – журналистика. По-късно, през 2006 г. , получава и втора магистърска степен по стопанско управление от същия университет.
През 2000-2004 г. е изпълнителен директор на организацията Високотехнологичен бизнес инкубатор Габрово, а през 2004-2007 работи като програмен директор в Институт „Отворено общество“.
През 2007 г. е избран за кмет на Габрово. През март 2010 г. става министър по управление на средствата от Европейския съюз в правителството на Бойко Борисов. Избран за заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика на 7 ноември 2014 г.
– Г-н Дончев, доволен ли сте от организацията на изборите?
– Няма основание да бъдем недоволни от техническата част на изборите – бюлетините бяха достатъчно, нямаше проблеми с електронната система за преброяване на резултатите. Но имаше изключително сериозни проблеми с работата на изборните администрации, лоша, буквално неграмотна работа на секционните комисии. Тук имам предвид и „заложническата“ драма в „Арена Армеец“, която беше абсолютно ненужна. Причините са в лошата подготовка на изборната администрация, както и пропуските в законодателството. Надявам се народните представители да чуят призива ми – сега е моментът за промяна на изборното законодателство, не преди президентските избори. Тук говорим за ограничаване на бройката на членовете на секционните избирателни комисии, което създаде проблеми, особено в София. И други проблеми като например изборите в малки населени места, където ако живеят двама души, въпреки че се водят повече жители, могат спокойно да се изправят един срещу друг като кандидати.
– А в политически план, доволни ли сте от резултатите?
– Нямаме основание да сме недоволни. Особено в общини със знаково управление, където кметове карат трети мандат. Това е оценка и за политическата сила, която ги е издигнала, но и за персоналните им качества. Изводът от политическия анализ е, че резултатите препотвърждават правото на коалицията, която управлява, да продължи да съществува и да работи. И нещо, което не трябва да се пропуска. В тези избори, освен политически, имаше и съвсем прагматичен вот. Хората подкрепиха тези кметове, тъй като са оценили това, което са свършили за тях.
– Не създава ли това твърде много очаквания?
– Създава. Но нали знаете, че най-трудното в политиката е управлението на надеждите и разочарованието.
– Вие като министър на европейските фондове ще им дадете ли надежда на тези кметове? Ако не надежда, то поне пари.
– Не само надежди. Ще дадем всичко, което зависи от нас, включително и пари. Тяхна задача е да превръшат това в резултати. Не е лесна тази работа. Да осигуриш парите е трудно, но се справяме. Тежкото обаче е да превърнеш тези пари в блага. Колегите кметове знаят, че вратата ми е отворена, не съм върнал никой с добро предложение. Редно е и те да си свършат тяхната работа.
– Има ли региони, които се справят по-добре с управлението на европейски средства, и такива, които изостават?
– Като погледнете резултатите в усвояването, изводите се налагат сами. Затова има значение кой, кога е стартирал. В предишния програмен период тези, които стартираха по-рано, естествено показаха и по-добри резултати. Имаше общини, които пропуснаха проекти. Други не успяха да ги завършат поради ред причини. Сега целта е да се преодолее двойният негативен ефект – общини в затруднено социално положение, които не усвояват добре европейски средства. Особено в Северозапада. Това само увеличава разликата между тях и всички останали. Това е една от целите на новия програмен период.
– Из медиите се завъртяха спекулации, че кандидатът на ГЕРБ за президент може да бъде и един от успелите кметове. Време ли е и един градоначалник да стане президент?
– Няма да коментирам президентските избори, тази тема не е на дневен ред на кабинета. Имаме много работа, която да свършим.
– Казахте, че 2015 година ще бъде рекордна откъм усвояване на европейски пари. Имате ли вече окончателни данни за отпуснатите средства?
– Рано е да имаме окончателни данни, защото крайният срок на допустимост на разходите беше 31 декември. Има поне месец, за да се обработят фактурите, които влизат сега. Най-рано в края на януари ще имаме някаква предварителна картина.
– Казахте, че през новия програмен период ще има много по-засилен контрол върху усвоените пари?
– Контролът от гледна точка на законосъобразност на разходите и процедурите няма да бъде много по-различен от този, който бе прилаган през последните години. Фокусът отново ще бъде върху законосъобразност на процедурите по ЗОП. Това е нормално, тъй като там често се допускат грешки. Въпреки разговорите с Европейската комисия, като познавам новото законодателство, няма да има опростяване на процедурите, поне доколкото зависи от европейските правила. Трябва да изчерпим онзи потенциал за опростяване, който зависи от нас.
– Къде ще бъде засилен контролът тогава?
– Ще се следи отблизо целесъобразността на проектите. Това, че е изградено в рамките на закона и няма нарушения е добре. Но това, че не се използва и не се натоварва достатъчно не е добре. Независимо дали е път, детска площадка или пречиствателно съоръжение. Всички, които имат такива проекти, трябва да знаят, че парите ще се връщат обратно. Например имахме случай в началото на програмния период с един басейн, който нямаше пари да бъде напълнен. Имам притеснения с някои стадиони в малки населени места. Ако такива обекти не се ползват, значи парите са отишли на вятъра и трябва да се върнат и то от местните бюджети. Сигнализирал съм всички кметове и се надявам да не се стига дотам.
– Кога ще бъдат тези проверки?
– Това ще се прави постоянно през следващите години, без някакъв предварително оповестен график. От европейските и българските контролни органи.
– Говорейки за новия програмен период – повече или по-малко пари има в него за България?
– В него има малко повече средства от предишния програмен период. Страната ни е една от малкото, на която парите се увеличават, въпреки че като цяло европейският бюджет е намален. Освен парите обаче, има разлика и в правилата. Имаме нов пакет европейско законодателство. Голямата разлика е обвързването на парите с реформите, което е част от новия регламент 1303. Към общия регламент има приложение, в което са описани т.нар. предварителни условия. Това е списък със сфери, в които се харчат европейски пари, който важи не само за България, а за целия Европейски съюз. Изискването е във всяка такава сфера да има реформа, свързана с по-ефикасно функциониране на системата.
– Не е ли това начин да ни накарат да направим реформи, които отлагаме през последните години?
– Може да го тълкувате и така, въпреки че важи за цялата територия на Европейския съюз. Наречете го елегантен опит за натиск към всички държави членки да си реформират системите – ВиК, образование, здравеопазване, реакция при бедствия. Ние сме въвели национална система, при която всеки министър отчита пред Министерския съвет докъде е стигнал със „затварянето“ на предварителните условия. Част от тях са затворени, по част от тях се работи. Крайният срок е 2016 година, т.е. едно от предизвикателствата е да приключим с всичко дотогава. Ако не го направим, Европейската комисия има право през 2017 година да спре парите за дадения сектор?
– Заделихте една определена сума от новите оперативни програми за „финансов инженеринг“. Какво представлява той и кой може да се възползва от него?
– Това не е обичайното грантово финансиране, където имаме получател и безвъзмездно финансиране. По същество това са заемни средства, само че при много по-улеснен механизъм на получаване и изгодни лихвени проценти. Тези средства са 10% от цялата финансова рамка. Ще се управляват не както досега от Европейския инвестиционен фонд, а от т.нар.Фонд на фондовете, който създадохме. Освен това няма да засягат само малките и средните предприятия през инициативата „Джеръми“ или общините – през програма „Джесика“, те ще засягат всеки финансов инструмент – и програмата за развитие на селските райони, и „Човешки ресурси“, и „Околна среда“, „Региони в растеж“. Това е добре, защото за разлика от грантовете, които свършват, тези пари ще се въртят.
– Т.е. ще минават през банки?
– Точно така, крайният ползвател е банката. Но хубавото е, че имаме една изначална цел и тя е да се „увлича“ финансиране, както на този, който харчи парите, така и на банката, през която преминават. Опитът ни досега показва, че можем да го правим. Това е бъдещето на европейското финансиране и очаквам след 2020 г. делът му да стане още по-висок. Тук е критично важно да се натрупа много опит – и в тези, които отпускат, и в тези, които получават средствата. Голямата ни задача е да не финансираме безвъзмездно с публични пари това, което може да се финансира по друг начин. Ние често изграждаме с европейски средства неща, които могат да се случат с частни инвестиции. Например защо трябва да финансираме нови тролейбусни или автобусни спирки, когато това може да стане срещу продажбата на рекламна площ? Или пък защо да градим паркинг, когато той може да бъде вдигнат от частен инвеститор, който да печели и така да си връща заема за изграждането. Оказва се, че на пазара има много такива витални проекти. Ако им се помогне с малко, с помощта на общината, могат да печелят. И така не се изкривява пазарът, както често критикуват някои икономисти. В някои случаи безвъзмездното финансиране е единствения сценарий. Ако не е единственият обаче, трябва да се търсят други канали. Същото важи и за всички проекти по програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Ако машината работи, връща си парите, то за нея не трябва да получава европейски средства.
– Вие отговаряте и за един друг тежък сектор – енергетиката? Има ли светлина в тунела за този отрасъл?
– Големите теми в енергетиката са няколко – бъдещето на газовия сектор, газовите доставки и мястото на България в този процес. Другата голяма тема е либерализацията на енергийния пазар и дългосрочен сценарий за преодоляване на натрупаните дефицити – тарифни и такива, натрупани от стари и неефктивни проекти. По всички се работи. Някои от проблемите обаче са в такъв размер, че е трудно да бъдат разрешени за няколко месеца. Как да се преодолее дефицитът в държавната енергетика, натрупан наполовина от проекти като „Цанков камък“ и „Белене“, а в другата половина от тарифен дефицит, тъй като през 2013-2014 година токът е продаван под себестойност? Ще отнеме години да го компенсираме. Но с малките усилия, които правим, показахме, че могат да бъдат обрани резервите в енергетиката и от края на лятото спря трупането на дефицити.
– Какво очаквате от либерализацията на пазара?
– Това е важна стъпка, която ще върви през следващите месеци. Тя ще даде право на крайния, малкия потребител да избира. Както сега избира мобилния си оператор, ако не получи от сегашния по-добри условия.
– Това няма ли да доведе до поскъпване?
– Опитът от други държави показва, че са възможни флуктуации на цените, включително и в посока поскъпване. Ако пазарът е зрял обаче, опитът сочи, че цените дори падат под тези в момента. Неслучайно финалната фаза на либерализирания пазар се опитахме да я изведем след края на отоплителния сезон.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
