– Г-н Дончев, Вие сте имал ключовата отговорност за разпределението на средствата от Европейския съюз. Какво управление е необходимо на страната ни, за да бъде пълноценен член на Съюза?
– Системата на европейските пари мрази хаоса и нестабилността. За осъществяването на един голям проект са необходими няколко години – от идеята, която преминава през одобрение и рязането на лентата. Всяко хаотично действие може да доведе до загубата на много пари, така че изискването е да има последователно управление, което да не допуска хаос. Финансирането за периода 2014-2020 е по-различно от това на миналия програмен период. Основната разлика е в това, че огромна част от парите, които са отпускани за отделните сектори, са свързани с реформи и ако те не дадат резултат, след 2016 година, когато се прави преглед на реформите, парите ще бъдат спрени. Освен стабилно управление трябва силен реформаторски устрем, трябва политическа смелост за реформите във всеки един сектор. Европейското финансиране е една сфера, в която само добрите намерения не са достатъчни. тук се изисква подход, опит и ако тях ги няма, няма да стигнем до никъде.
– Какви трябва да са приоритетите за правителството, което ще изберем на 5 октомври?
– В краткосрочен план трябва да се справим с няколко кризи, които съществуват до момента – дефицитът на страната ни трябва да бъде възможно най-малък, защото в момента нямаме нужда от процедура по свръхдефицит. Искам да напомня, че по новите правила за свръхдефицит, държавата плаща глоба и автоматично се спира цялото европейско финансиране. Важни са преодоляването на цялата драма с КТБ, проблемът с енергетиката и справянето с него и максимално бързо стартиране на новия програмен период. Още през 2015 година трябва да са отворени първите схеми за финансиране. Друга задача е възстановяването на финансирането по двете оперативни програми, защото ако това не стане, разходите от държавата за покриване на липсите ще са около 1 милиард и половина.
В дългосрочен план трябва да се установи една нормална политическа среда, встрани от истерията, омразата и ненавистта. Необходими са наистина неотложни реформи в здравеопазването, образованието и съдебната система. Държавата трябва да ограничи по приоритети разходите си – повече пари за инвестиция и генериращи растеж сфери и по-малко за издръжка на държавния апарат.
– В последните години се установи нагласата, че европейските средства се използват за финансиране на бизнеси, притежаващи лоби в политическите партии, което компроментира като цяло идеята за икономическо сближаване в рамките на ЕС. Какви мерки възнамерява да предприеме ГЕРБ, за да лиши от основание подобни твърдения?
– Твърдения може да има всякакви, но за да изчезнат всякакви съмнения добрата мярка е само точната процедура. Важна е прозрачността на всяка стъпка от избора за изпълнител на обществена поръчка, оценка и т.н Това е единственият лек, с който ще преборим съмненията.
– Какви действия са необходими за осъществяване на очакваната децентрализация на общините?
– Големият дефицит в случая не е свързан до толкова голяма степен с правомощия. Добре познавам законодателството и смея да твърдя, че местната власт има широки правомощия в лицето на кмета и общинския съвет. Това, което липсва е финансов ресурс, защото е лоша практика в последните години да се прехвърлят функции и отговорности на местната власт. Като бивш кмет мисля, че тръгвайки от стъпката, отразена в програмата на ГЕРБ, а тя е общините да събират до 2% данък, могат да се създадат повече финансови инструменти за увеличаването на общинските приходи. Това в масовия случай не трябва да бъде за сметка на увеличаването на данъчната тежест над гражданите, а от вземанията на държавата. Считам, че най-важното освен увеличаване на приходите е това местната власт да може да води свободна икономическа политика. Има големи икономически и социални различия в нашите общини. Например една община без финансови проблеми и с ниско ниво на безработица спокойно може да вдигне данъците, за да предостави и по-добри услуги, от които цялото население има нужда. В същото време община с голяма безработица и финансови проблеми, създавайки ниска данъчна тежест, ще бъде по-атрактивна за инвестиции. Считам, че това може да бъде начинът, по който да бъдат преборени сериозните териториални различия в страната. По-доброто местно управление е един от инструментите в тази насока.
– Евроскептицизмът, който набра сили в последно време, е разпознаваем и у нас, а той е един от основните проблеми за европейския интеграционен процес. Как можем да го спрем?
– Евроскептицизмът се храни от от различни източници на енергия. От една страна кризата катализира в настроения на сгушване в националното, едва ли не с протекционизъм. Самият Европейски съюз като идеология прокламира точно обратното. Действително част от силните държави като Великобритания и Германия алармират за това колко дават за Съюза и това е много обострен проблем. В България евроскептицизмът е на много по-ниско ниво, особено в сравнение с този във Великобритания. Силен тласък за тези настроения са и неадекватните изказвания на наши политици, че страната ни се явява губеща страна. До голяма степен негативните нагласи към ЕС у българите са и липса на информираност за това какво България получава и може да има в бъдеще от членството си.
