Мариус Донкин завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". В края на 70-те вече е част от трупата на Народния театър. Една от най-емблематичните му филмови роли е на цар Симеон Велики в телевизионния сериал "Златният век". Изиграл е десетки запомнящи се роли на сцената и в киното – в спектаклите "Г-н Ибрахим и цветята на Корана", "Енигматични вариации", "Амадеус", "Крадецът на праскови", филмите "Петимата от Моби Дик", "Последното приключение", "Дом за нашите деца" и мн. др. Директор на Народния театър е от лятото на 2016 г. Тази година беше гост на Европейския фестивал на пътуващия театър в Сливница.
– Г-н Донкин, вие сте редовен посетител на Европейския фестивал на пътуващия театър, който тази година се проведе за шести пореден път.
– Възхищавам се на това, което правят хората в Сливница, особено тази година, когато се налага колегите да работят в условия на пандемия. Част от задълженията на Народния театър е да подкрепя подобни инициативи. Ако искаме след този COVID да продължим живота си и да го възстановим, да го направим такъв, какъвто искаме да е – красив, различен, хубав, първо трябва да възстановим духа си. А за да го направим, са ни нужни подобни фестивали.
– Тази година фестивалът е в подкрепа на българските творци, които са едни от най-засегнатите по време на пандемията.
– Да, това е факт и е важно. Но не бива да забравяме, че подкрепяйки българските творци, се подкрепят хората, публиката, подкрепя се смисъла на изкуството.
– Как се справи Народният театър с COVID кризата?
– За съжаление, не мога да говоря все още за това в минало време. Справяме се – със смелост, с любов, с дисциплина, с професионализъм. Но е трудно, много е трудно. Възхищам се на колегите си, защото сериозно разбират отговорността си към професията. За тях това е стресиращо, защото са свикнали да играят пред пълни зали, в които местата не са през едно, свикнали са и да няма три месеца преди представлението билети. Разбирам и зрителите, които се страхуват. Особено е всичко – да играеш пред зала, която поема 800 души, а в момента не могат да влязат повече от 188, маските допълнително възпират реакциите. Общността, енергията, която изтича от едните към другите, която е смисълът на работата ни, е нарушена.
– Животът обаче като че ли се възстановява постепенно?
– Много е важен духът. А театърът винаги е намирал сили, за да се съвземе, преживял е не един катаклизъм. Неслучайно на нашата основна завеса е птицата феникс, която неизменно се възражда от пепелта.
Финалът на националния конкурс „Кмет на годината“ 2020 наближава. Гласувайте за своя кмет до 29 октомври на kmetnagodinata.bg.
