Българският език остава единственият задължителен в училищата, освен в тези за интензивно изучаване на чужд език или работещи по стандарти на друга държава членка на ЕС. Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език при условията на Закона за предучилищното и училищното образование и под контрола на държавата.
Това решиха депутатите днес, като отхвърлиха предложението на Лютви Местан и група депутати от ДПС майчиният език да бъде задължителен за децата от малцинства с поне 4 часа седмично. За майчиния език и изучаването му в училище, от ПГ на ДПС имаха конкретни текстове, които не бяха одобрени в пленарна зала.
Против предложението бяха 81 депутати, 24 се въздържаха. 17 бяха „за”.
“Никой не отрича правото на турската диаспора да изучава майчиния си език. Само че децата на турската диаспора не се записват да учат майчин език, а английски, турски и опитът да е в ЗИП е опит те задължително да го изучават. При сегашната рамка те могат да го изучават, останалото е опит да се равнопоставят българският и турският в България”, заяви проф. Станислав Станилов, член на комисията по образование, от Атака.
Отговорът на Мариана Георгиева (ДПС) гласеше:
“Позицията на ДПС не опира на основания и съображения, които да са с претенция за равнопоставяне на турския и българския език. Ние много коректно използваме термина майчин език. И това съвсем самодостатъчно снема всички рискове за тези предубедени внушения. “Майчин език” никога не може да бъде имплантиран в “официален език”. Вторачвате се в турския език, но ДПС уважава човешките права на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност и сме с еднаква позиция към всички езици, които се явяват майчини за един или друг гражданин. Нашата позиция съвпада със затваряне на кръга на позицията на правителството по отношение на изучаване на българския език от българските граждани в другите държави”.
Думите й като че ли не убедиха депутатите в правотата на ДПС, защото те гласуваха против предложението на Местан.
Депутатите приеха още, че се предоставя безплатно обучение по български език на всички деца в страната в задължителна предучилищна и училищта възраст, независимо от тяхното гражданство. При необходимост, на децата на бежанците ще се осигурява и допълнително обучение по български.
Изцяло новият образователен закон се гледа на второ четене в пленарната зала от сряда. В първия ден депутатите спориха за наименуванието на закона, като от Патриотичния фронт и БСП настояваха името да остане Закон за народната просвета. В четвъртък отново след спорове позволиха държавната субсидия за частни детски градини и училища. Гласуването на закона ще продължи и следващата седмица.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
