Гигантската сурвакница е изработена от ученици от VIIIа и IXг клас. Десет пакета пуканки и над килограм сладки са използвали децата, за да украсят огромния дрян. В училището обмислят да кандидатстват с това произведение за вписване в книгата на рекордите „Гинес“.
Сурвакането е типичен български обичай, който има езически корени. Практикува се на 1 януари рано сутринта или още в първите часове на новата година. Българите имат поговорка, която гласи: „Нова година – нов късмет!”.
Смята се, че с идването на новата година цикълът се затваря и започва отначало. За да бъде началото добро, трябва да се извършат определени ритуали за изчистване от злите сили и за призоваване на добрите. Сурвакането е именно такъв ритуал. Сурвакари са само момчета и млади ергени. С настъпването на новата година те тръгват от къща на къща и носят своите сурвакници, с които извършват ритуала.
Традиционните сурвакниците представляват дрянови пръчки, чиито странични клонки са вързани, за да приемат формата на славянската буква Ф. След усукването на клонките сурвакницата се украсява с нанизи от пуканки, парички, панделки, станиол, цветни конци и други.
Сурвакането започва от най- възрастния човек в къщата. С леки удари с пръчката по гърба сурвакарите нареждат пожелания за късмет, здраве, благополучие и плодородие. След това продължават и с останалите членове на домакинството и завършват с домашните животни и добитъка. В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства и плодове.
Най-популярното пожелание при сурвакането е: „Сурва, сурва година, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина!”
