Уникална монета от времето на цар Иван Асен II (1218 г.-1241 г.) разкри сензационно, че Солун е бил част от българската държава. Новината беше съобщена от нумизмата Тенчо Попов и потвърдена от доц. Константин Дончев и проф. Николай Овчаров.
“След битката при Клокотница през 1230 г. епирският император и солунски владетел Теодор Комнин е разбит от цар Иван Асен II и Солун е присъединен към България”, посочи проф. Овчаров, цитиран от “Новинар”.
По думите му на монетата, която Тенчо Попов представил, са изобразени две фигури. До по-възрастната е изписано “цар Асен”. Лявата фигура пък е на Мануил, син на Теодор Комнин. Това на практика показва, че цар Иван Асен II дава деспотско звание на Мануил и Солун става е част от българската държава.
“Монетата доказва, че по онова време сме владеели почти целия Балкански полуостров и сме били империя. Може би териториите при цар Иван Асен II са били по-големи и от тези при цар Симеон”, добави проф. Николай Овчаров. По думите му обаче българският владетел не е влизал парадно в епирския град, а само е дал правомощия на Мануил да управлява под негово васалство. Доказателство за това, че Солун е бил под българска власт са и други 4 монети, две от които се съхраняват в музея във Велико Търново.
Монетата, която Тенчо Попов представи, има интересна история. Тя е закупена на аукцион в САЩ само за 25 долара. Продавачите не знаели колко е ценна, мислейки я за византийска от времето на император Алексий III. Междувременно проф. Николай Овчаров представи други 11 монети, които е намерил по време на разкопки в крепостите Урвич, Перперикон и Мисионис (днешно Търговище). 6 от тях са на султан Мурад I, а останалите 5 на цар Иван Александър.
Археологическите находки са в основата на новата книга на проф. Овчаров, която е посветена на цар Иван Шишман, който, по думите му, е несправедливо набеден за слаб владетел. В нея той разказва как последният ни цар до края на дните си се опитвал да брани отечеството. Дори вече без титла събира останките от войските си, за да ги поведе срещу огромната османска армия, което му коства и екзекуцията пред Никопол. Интересен факт е, че патриарх Евтимий е писал по това време изключително много молитви, които да помогнат на царя и българското оръжие да победи.
“Цар Иван Шишман и влахите са единствените под васалството на Османската империя, които отказват да изпратят войници да се бият срещу други християни и това насочва гнева на Баязид срещу тях”, посочва проф. Николай Овчаров. Според различните летописи българите са имали около 3000 – 4000 души, с които са се сражавали срещу нашествениците и на практика са нямали шанс да се спасят, особено при положение, че държавата е била разделена на три части. Интересна е и съдбата на наследниците на Шишман. Престолонаследникът – Иван Александър II е станал османски военачалник и умира в бой. Неговият брат – Фружин, обаче избира съвсем различен път. Бяга в Унгария, където продължава делото на баща си и до последно подготвя и участва в битки срещу нашествениците. Накрая умира в нищета.
