За почти нулево транспортно обслужване се оплакват местните в малкото кюстендилско селце Раково на границата с Македония. Рейс дотам пътува само последната сряда в месеца – сутрин и вечер, като от транспортната фирма превозвач питали дали някой от десетината жители (17 според последното преброяване, но някои вече починали) ще пътува. Ако ли не – не тръгвал бусът изобщо. При това билетът в едната посока е 7 лева – колкото и от Кюстендил до столицата.
9 километра пеша ходел до съседното с. Страдалово и кметът на Раково Радойчо Анастасов, когато му се налага по служебни задачи да пътува до общинския център Невестино или до окръжния град Кюстендил.
“Имам наследствен имот в Раково. Насадил съм домати, пипер, друг зеленчук. Реколтата е много добра – такова нещо в града не може да се отгледа. Но, за да поливам градината, си вървя 8-9 километра пеша от последната спирка на рейса при Страдалово, за да стигна Раково. По някой път уцелвам колата на общината в Невестино, която кара безработните от няколко селца – те трябва да се разписват в бюрото по труда, но това се случва много рядко”, разказва фотографът пенсионер от Кюстендил Димитър Драганов.
Раково страда и за хляб – микробус на кооперацията в Неделкова гращица карала от насъщния само веднаж в седмицата. Магазинът в селото е закрит от две-три години. Ако някой има нужда от нещо, го поръчва на шофьора на буса и той го доставя след седмица, разказват раковчани.
