Надявам се на 15 септември в Мизия да прозвучи традиционният първи училищен звънец, каза директорката на средищното основно училище “Цанко Церковски” Галина Вълчанова. Прагът на училището трябва да прекрачат 285 деца от първи до осми клас.
Основното училище пострада от наводнението, сполетяло града на 1 и 2 август т.г. Целият първи етаж и дворът се оказаха под вода за близо 10 дни. От една седмица етажът е отводнен и с помощта на групи доброволци от Вълчедръм и село Долни Вадин етажът е изчистен от калта. Голяма помощ са оказали и затворници от затвора във Враца, които също изхвърлили тонове кал и цялото имущество. От три дни учители и друг персонал мият стаите и коридора. Все още в кал и блата е останал дворът на училището.
Нищо от потопеното имущество не може да се използва. Оцелели са само чиновете на първокласниците, които се оказали до половината във вода. Унищожено е другото оборудване, физкултурният салон, паровата централа. Трябва да бъдат закупени нови маси и столове, нови котли, горелки, помпи. Цената само на котлите е 50 000 лв., обясни директорката. Унищожени са и учебниците, които са получени и трябвало да бъдат раздадени на 15 септември. От МОН са обещали да им пратят нови, на директорката звънели и от издателствата. Те също са готови да пратят нови бройки в Мизия.
Училището е санирано по европейски проект и има модерна визия и условия за обучение. В него се намират и помещенията на детския комплекс, който привлича талантливите деца в клубове и работилници по компютърни науки, изкуства и спорт.
Това ще бъде един много тъжен 15 септември, признава Галина Вълчанова. Няколко от учителите са изгубили в потопа цялото си имущество и вече нямат нищо. Много от децата също сега се оказват без условия за живот и учене. Има и такива, които са напуснали града и заедно с родителите си живеят при роднини в други населени места. Но ние сме хора с дух, твърди Галина Вълчанова. Длъжни сме да го предадем и на децата. Каквото и да ни сполетя, трябва да живеем и да гледаме в бъдещето, казва тя.
