Интересен казус завладя общественото пространство през последните дни. В социалните мрежи с внушителна скорост се разпространи съобщението, че „Пайнер Медия“ ООД е спечелила през 2011 г. проект по Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Както се споменава в информацията, целта е постигането на устойчив икономически растеж и запазване на лидерската позиция на компанията в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари. Повишеното качество, от своя страна, ще допринесе за привличането на значителен брой нови зрители, което респективно ще повиши рейтига, а с него и рекламните приходи на медията. Положителните ефекти върху българската икономика ще се изразят чрез по-високите данъчни приходи от компанията и разкриването на нови работни места. Сумата по проекта е внушителна – цели 1,918 млн. лв., което допълнително наля масло в огъня.
Нека погледнем рационално на ситуацията – българска компания се възползва от евросредства, което е отлична възможност за раздвижване на иначе изпадналата в летаргия родна икономика. Бизнесът, който развива Митко Димитров, очевидно е успешен и дава на хората, това което търсят. Успехът на компанията от чисто предприемаческа гледна точка е безспорен. Знайни и незнайни експерти и отговорни граждани обаче скочиха вкупом против родния фолк-монополист, който по думите им създава продукт, изкривяващ обществените ценности и водещ до, така да се каже, затъпяване на населението. С право, може би, но основният казус, който малко хора засегнаха, е друг – схемата и логиката на подобен тип субсидирания.
Основният проблем се корени във философията на субсидирането. Както е известно, ролята на европейските бюрократи е, образно казано, да събират на една маса пари от страните-членки и да ги преразпределят. На пръв поглед заможните плащат на тези с по-ниски доходи. Погледнат от социална гледна точка, общественият баланс е запазен. Изниква обаче въпросът, морално ли е качествата и предприемаческия нюх на едни да бъдат наказвани за сметка на други? Пари за всички по-бедни няма, как се оценява кой заслужава помощ и кой – не?
Малко е наивно и да се смята, че стимулът на чиновниците в Брюксел абсолютно винаги е да ни помагат. Всеки човек, където и да се намира по света, гони своите собствените цели, което в немалко случаи включва нарушаването на интересите на другите. Процесът на субсидиране няма как да не е съпроводен и с много бюрокрация, корупция и лоша ефективност. Спорните закони, от които години наред се оплакваме в България, са особено застъпени и в Европейския съюз. Обществото ни плюе при всяка възможност родните политици, но те далеч не са открили топлата лобистка вода.
Теоретично, субсидиите са чудесен инструмент за подпомагане на широк кръг от хора. Изхождайки от тази плоскост, отлично е, че „Пайнер Медия“ ООД се е възползвала от открилия се шанс. Проблемът е, че това става за сметка на други. Истината е, че България има интерес към текущата политика на субсидиране, намирайки се на последно място в ЕС по почти всички възможни показатели. Въпреки това, не всичко е икономика и пари – нужна е и преди всичко капка морал и уважаване на чуждите успехи.
