Синдикалната федерация на служителите в МВР е учредена на 15. февруари 2009г., непосредствено след самоорганизираните в интернет спонтанни протести на полицаи и пожарникари от декември 2008г. Тогава група полицаи стигат до извода, че съществуващите синдикати не са в състояние да отговорят на исканията на служителите в МВР по отношение на защитата на техните права. Към момента в СФСМВР членуват 6700 души и това е най-голямата синдикална организация в министерството. От организацията се гордеят с това, че за малко повече от 6 години са успели да направят доста, най-вече в посока на това служителите в МВР да са по-запознати с техните професионални, социални и икономически права и да се насърчи преодоляването на страха да бъдат защитени тези права. Във връзка с професионалния празник на служителите в МВР от Kmeta.bg потърсихме председателят на синдиката Валентин Попов.
– Какво се случва към днешна дата с протестите, които организирате, остават ли исканията за оставки на Николай Николов, зам.-министър Ципов и министър Румяна Бъчварова? Има ли договорка между вас и ръководството на МВР?
– Все още не сме се разбрали окончателно и в конкретика. Опредено имаме доста близки позиции по някои теми от преговорите, с изключение на въпросът с оставката на директора ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гл. ком. Николов, а ние държим на това свое искане, имаме стабилни аргументи – опитите му да преструктурура Главната дирекция директно води до унищожаване на професията спасител. Това е основният ни аргумент. Освен това ние дори не бяхме информирани в детайли за намеренията на ръководството да прави такива промени. Преструктурирането ще доведе до нарушаване на правата на наши членове. От друга страна считаме, че това ще намали възможностите на тази дирекция да реагира при дадени аварии и бедствия и това ще се отрази негативно на безопасността на гражданите.
– Какви са мотивите за това преструктуриране?
– Промените са базирани на програмата на първото правителство на ГЕРБ, и този факт е, меко казано, нелеп. Освен това текстовете биват цитирани единствено като номера на членове и алинеи, а в тях става въпрос за разширяване на дейностите по защита на населението от бедствия и аварии с участието на армията, която няма нищо общо с предмета на дейност на ПБЗН. Това също е сериозен мотив. При всички случай няма да спрем с протестите, докато тези предложения не бъдат оттеглени.
– Оптимист ли сте, че ще постигнете съгласие със Социалното министерство?
– Започваме серия разговори с представители на парламентарни групи. Нашите дискусии с вицепремиера Ивайло Калфин и Министерството на труда и социалната политика завършиха, като сме доволни да заявим, че на финала имахме доста сближени позиции. Има обаче един сериозен препъни-камък – нашето искане промяната в минималната пенсионна възраст в сектор „Сигурност” да бъде въведена след 3-годишен гратисен период.
– Усещате ли подкрепа от страна на обществото и смятате ли, че протестите влияят на мнението на хората за институциите в сектора?
– Трябва да подчертаем разликата между доверието към самата система и към работещите в тази система. Разликата е осезаема и ние я усещаме на нашия палатков лагер – граждани, които преминаваха от там спираха за кратко и ни питаха къде могат да се подпишат в подкрепа на исканията ни. Преди това не сме имали идеята да правим подписка.
– Най-популярната критика към МВР е, че щатът е прекалено голям. Съгласен ли сте с тези мнения?
– Това е просто един от многото митове, с които е обвита работата на МВР и в частност на полицията. Точно тук е важната част – когато се смята колко полицаи има на 1000 хиляди души и се прави сравнение с други страни, у нас, странно защо, се взема предвид целият състав на МВР, който далеч не включва само полицаи. Дори и да вземем само хората с полицейски правомощия, в това число ще влязат и гранична полиция и жандармерия. Всичко това означава, че България изобщо не е в челото на класацията, а някъде в средата му.
– Смятате ли, че след всички реформи и преструктурирания, професионализмът в МВР е пострадал?
– Пострадал е и то много тежко. В случая с МВР думата „реформи” трябва да я поставяме в кавички – такива през последните 25 години се извършват „на парче”, нецеленасочено. След всеки парламентарен вот идва нов министър с идеи за някакви промени, започва нещо, което този министър нарича „реформа” и много често министърът от следващото правителство прави обратните стъпки, също назовавайки ги с тази дума. Ние сме най-дълго реформираното и в крайна сметка най-нереформираното министерство. Реформа, според нас, се прави с широко публично обсъжане, след много сериозен политически и обществен консенсус за бъдещето МВР, последввани от програма, която да доведе министерството до състоянието от тази визия, като всичко да става под граждански надзор.
– Имате ли наблюдение дали интересът към професията се е увеличил? Искат ли младите да стават полицаи?
– От една страна сме в стагнация на пазара на труда и е логично интересът към работа в МВР да нараства от, така да се каже, чисто меркантилна гледна точка – системата осигурява сравнителна стабилност, нелош месечен доход. Има и една друга група млади хора, водени от чист идеализъм и представата за полицейската работа, но те, за голямо мое съжаление и на всички мои колеги, напускат тежко разочаровани само няколко месеца след като започнат работа. Ентусиазмът им много бързо се превръща в тотална демотивация.
– Отстрани изглежда сякаш най-често са забравяни надзирателите в условията – в най-неблагоприятни условия и с най-малко заплащане спрямо това, което правят. Това така ли е?
– Нека първо уточним, че надзирателите в затворите не са служители на МВР, а на Министерството на правосъдието, но техният служебен статут се определя от Закона за МВР. В това отношение и на базата на работата, която вършат, те са определено наши колеги. Нашата синдикална организация има изключително добри партньорски отношения със Синдиката на служителите на затворите в България. Проблемите там са не по-малко от тези в МВР, в някои отношения са дори повече. На първо място надзирателите са изключително пренебрегнати от обществото и държавата. Ако за полицаи и пожарникари се говори често, за тях най-често се мълчи. Това са хора, които получават несправедливо отношение спрямо наистина тежката работа, която извършват.
– Каква е вашата цел – какво трябва да се случи занапред в МВР? Ген. Атанас Атанасов заяви за Kmeta.bg, че реномето и авторитетът на българския полицай са сринати и МВР трябва да се погрижи за това. Съгласен ли сте с това мнение?
– Не мога да не се съглася – не само това, а и бих добавил, че това подобряване на авторитета на българските полицаи, пожарникари и спасители не е задача само пред МВР, а на държавата като цяло. Сриването на имиджа, което определено не се дължи само на негативи, проявени от служители, но и на грежки в системата, означава срив на държавността. Според нас политиците, експертите, неправителствените организации, професионалните организации от сектора най-сетне да си направят труда в рамките на година-година и половина да работят по обща визия по отношение на сектор „Сигурност”. Всичко това да бъде на база нагласите и очакванията на обществото, не само на будния гражданин. Необходим е и консенсус на високо политическо ниво. Цел номер едно е да се осигури функционалност на сектора. Ако тези промени не започнат да се правят спешно, последствията могат да бъдат крайно неприятни и то не само за работещите в сектора.
