Първите благотворителни прояви след Освобождението носят белезите на възрожденското мислене и светоусещане. Най-ясно приемствеността личи в особената щедрост, която се проявява по отношение на просветата.
Създаването на високообразована интелигенция, усъвършенстването на образователната система, повишаването на броя на учебните заведения и тяхното издигане на европейско равнище – това според дарителите са условията, които осигуряват просперитета на нацията.
Поради това и най-щедрите дарения, напраени през този период, са именно с такава насоченост. Освен завещанието на Евлоги Георгиев за основаване на висше училище ще спомена големите дарения на Димитър Хадживасилев за създаване на първата търговска гимназия, на Козма Тричков за врачанските училища, на Нанчо Попович за девическата гимназия в Шумен, на Петър Керемекчиев за отпускане на стипендии.
Показателен е фактът, че от общо около 100 дарителски фонда, управлявани от централните държавни институции в периода 1878–1918 г., 52 са под контрола на Министерството на народното просвещение. Обединени под общото име „Завещатели и дарители“, те представляват втория по големина фонд след пенсионния. Заедно с дарението на Евлоги Георгиев за Университета към началото на 1910 г. капиталът им възлиза на 13 521 858 лв. За времето си това е един значителен финансов ресурс, при положение че за същата година приходният бюджет на държавата възлиза на 172 248 400 лв.
Много от даренията, поверени на Екзархията, Светия синод, на общини, училища, читалища и други институции, също имат за цел издигането на образователното и културното равнище на българите. В тази насока действа и обществената благотворителност. В страната се образуват многобройни дружества, комитети и други организации, които се включват в материалното подпомагане на просветното дело. Особено активни са женските дружества, които поставят основите на професионалното девическо образование, като до войните откриват и поддържат между 10 и 15 стопански училища. Първото подобно учебно заведение отваря врати в столицата през 1893 г. и се издържа от женското благотворително дружество „Майка“.
Идеята за него, построяването и отварянето му стават възможни благодарение на дарението на известната общественичка от времето на Възраждането Йорданка Филаретова. Щедростта на не един и двама дарители съпровожда началните стъпки на девическите професионални училища във Варна, Русе, Пловдив, Шумен, Ловеч и други градове. Младата българска наука също намира своите достойни ме- ценати. През 1892 г. Българското книжовно дружество получава като дарение капиталите на българското дружество „Напредък“ във Виена. Учредява се фонд под горното наименование, който в продължение на много години предоставя средства за награж- даване и издаване на научни трудове.
Иван Евстр. Гешов изплаща ипотечния дълг за построяването на новата сграда. Постепенно Българското книжовно дружество става независима институция, а през 1911 г. се провъзгласява за академия. В периода до 1944 г. БАН управлява около 100 дарителски фонда, с чиито средства се импулсира напредъкът на българската наука. За разлика от подпомагането на просветата и науката дейността в областта на обществените грижи за социално слабите членове на обществото е дело главно на дружествената благотворителност. Единици са големите дарения с такава насо- ченост.
Сред тях се откроява това на Йорданка Филаретова, която през 1909 г. дарява парцел в центъра на София за приют за възрастни хора. В изпълнение на нейния завет дружество „Всех скорбящих радость“ успява да построи внушително зда- ние, което дава под наем на държавни учреждения и частни лица. Със събраните средства на подарен от общината терен, през 1914 г. се открива дом за самотни старци.
Източник: milostiv.org
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
