Последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден, се нарича Велика събота. След като на Разпети петък Исус Христос бил разпнат като престъпник и разбойник на Голгота, на Велика събота Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста. Те го обвили в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина.
Първосвещениците и фарисеите били дочули, че приживе Христос предрекъл възкресението си. Те обаче не вярвали на предсказанието. Страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража на гроба и го запечатали. На Велика събота завършва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота задължително жените ходят на гробища, прекадяват и раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането на духа Му в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража, вечерта в петък.
Днес се месят и пекат козунаците, като на този ден е последният шанс да боядисате яйцата за Великден. Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”, защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Църковното богослужение днес започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня.
Последните съботни песнопения се сливат с неделните и свършват при звуците на тържественото “Христос воскресе!” Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите “Христос Воскресе! “, а хората отвръщат с “Воистина Воскресе! “.
Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват.
