Рекорд по ниска раждаемост е поставила страната ни през 2017 г., показват данните от регистъра на ражданията на здравното министерство. България изпрати минлата година с почти 57 хиляди новородени у нас.
Те са с близо 5000 по-малко спрямо 2016 г., когато родените 61 014 бебета бяха най-малко от 1945 г. насам. Единствената област, в която през 2017 г. са се родили повече деца, е Велико Търново (7 бебета повече от предходната година).
Тенденцията за намаляване на раждаемостта тръгна след бума през 2009 г., когато бебетата бяха почти 81 000. През 2010 г. те паднаха на 75 500, а през 2011 г. бяха 70 800. В годините след това до 2015 г. варират между 61 и 64 хил. новородени.
През 2017 г. най-много бебета са родени в София – 15 130 и в Пловдив – 6431. След тях са градовете Варна с 3816 бебета и Бургас с 3398 новородени. Най-ниска е раждаемостта във Видин, Ямбол и Разград с под 400 родени бебета, съобщава "24 часа".
Според данни на статистическия институт през 2001 г. броят на жените у нас е бил малко над 4 млн., а през 2015 г. техният брой е спаднал до 3,6 млн. – с близо 400 хил. по-малко. По прогнозни данни на НСИ броят на жените у нас през 2020 г. ще спадне с около 100 хил. до около 3,5 млн. В по-дългосрочен план през 2070 г. се очаква броят на женското население у нас да достигне 2,5 млн., т.е. да бъде с 1,1 млн. по-малко от сегашната им популация.
Другата причина за ниската раждаемост идва от късната възраст, на която жените стават майки за първи път. Официално тя е 30 години. Само 27 000 от българските семейства пък имат по три деца.
