След дълго очакване националната галерия „Квадрат 500“, станала известна ката „Българския Лувър“, отвори врати. Идеята за проект на Национална галерия „Квадрат 500” е от преди 15 години. Половината от изложбените творби в Квадрата са на български автори. Другата – представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка. Колекцията на музейния комплекс представя над 42 хиляди творби. Стойността на проекта е над 27 млн. лв., от които по оперативната програма са отпуснати 23 млн. лв. Националното финансиране е малко над 4 млн. лв. Изпълнител на проекта е „Главболгарстрой“ АД.
Цената на редовните билети на музея ще бъдат 10 лв., а намалените 5. В момента са изложени близо 2000 произведения, разположени в общо 28 зали на четири етажа. Работното време на галерията е между 10 ч. и 18 ч., като тази седмица входа беше безплатен.
Днес „Квадрат 500“ беше официално открит на официална церемония, на която присъстваха Вежди Рашидов, Светлин Русев, Лиляна Павлова и Бойко Борисов. Сред официалните гости бяха още вицепрезидентът Маргарита Попова, зам-кметът на София Тодор Чобанов и много други високопоставени лица. „Мога само да благодаря за усилията на хората, които положиха доста дълго време огромен труд, за да имаме днес 25-26 хил. кв. м музей. Години наред България нямаше такъв музей, шедьоври и произведения стояха в хранилищата, старееха, а не там е мястото на българското изкуство“, каза министър Рашидов. 
Бойко Борисов пък каза как се е родила идеята за този мащабен музей: „”Преди няколко години при акад. Светлин Русев ме бяха поканили в едно ателие и си говорехме, че няма музеи и че мазетата са пълни с картини, икони, които се рушат. И аз му казах, че ще му направя музея. Ето, музея го има днес“, подчерта премиерът. “Уникални неща и експозиции има вътре, някои ги няма никъде по света. Много преди да дойде демокрацията, умни хора са давали пари и са откупували подобни неща. Пожелавам ви успех”, каза още той. “Прочетох в един сайт: Откриват нов музей със стари картини и сега съм казал на Вежди това, новото крило да е с мои картини и на нови, млади автори”, не пропусна да се пошегува министърът.
Въпреки че новият музеи е наистина мащабен и амбициозен проект, който в много отношения е на световно ниво, „Квадрат 500“ все още има нужда от изглаждане на детайлите. Множество обикновени посетители останаха изненадани от подредбата на изложбата, която, на пръв поглед, е нелогична. В една и съща зала са изложени коренно различни стилове и автори от различни народности. Това е защото е взето решение картините и други произведения на изкуството да бъдат подредени по исторически период. „Използван е различен подход при организация на всяко от пространствата, не може да се каже каква е основната идея и принцип на смесване“, каза пред журналисти акад. Светлин Русев. Малко по-късно все пак допълни, че така могат да се видят връзките на българското с чуждестранното изкуство. Друга критика към изложбата е, че картините нямат описание, а името, автора и годината на създаване, са хаотично разположени, а не непосредствено под съответното произведение. Това обърква много обикновените посетители, но остава да се надяваме, че този детайл ще бъде оправен в най-близко бъдеще.
Най-ранното произведение сред българските експонати в “Квадрат 500” е “Портрет на Неофит Рилски” на Захари Зограф от 1838 г. Заедно с “Автопортрет” на Зограф са първите портрети в българското изкуство. Едно от най-внушителните платна с размери 256 на 193 см е портретът на княгиня Мария-Луиза, рисувано от Иван Мърквичка по поръчка на княз Фердинанд през 1900 г.
Най-ранната творба в чуждестранната живописна колекция пък е “Кръщене Христово” от края на 15-и век, а с висока художествена стойност е датираната от 1526 г. олтарна композиция “Мадоната с младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан” на Джовани Росо. В изложбата могат да бъдат видени и произведения, разкриващи живописта на Източна Европа, изкуството на Централна Америка, японска гравюра, африкански фигури и маски и др.
Вижте още снимки:
