Има една партия в страната, която не ламти за власт. Не участва в никакви избори. Бяга от политиката като дявол от тамян. И сигурно затова „хем расте, хем хубавее”, както казват нейните членове. Всички те са почитатели на веселието и обичат виното.
Разбира се, става дума за прочутата вече и зад граница Винена партия, учредена на 21 декември 1996 година в дома на председателя Иван Лулейски в симитлийското село Черниче. За изминалите 15 години нейният състав набъбна над 700 пъти и в момента повече от 1200 души са част от уникалната организация. Тя здраво е стъпила на цели три континента – Европа, Америка и Азия. Има симпатизанти в цялата страна.
Преди няколко години петима американци станаха част от партията. На опашка за членство чакат гърци и македонци. Почетен член на партията е виетнамски дипломат. Всички са длъжни да спазват партийния устав и съответни норми на поведение. Основните изисквания са да стоят далече от политиката и да не се напиват, когато пият. В противен случай сами късат членските си карти. Не е случайно, че един от девизите на партийците е „Пий за удоволствие, не падай никога под масата”.
През цялата година „винените глави” са близо и до бъчвите с напитката на боговете, и до масите. Първо пълнят каните с течен еликсир, а после сядат да го пият. В дома на лидера Иван Лулейски често се събират партийци. Те са с различни професии, на различна възраст са. Но общото между тях е, че обичат напитката на боговете и знаят що е истинско приятелство.
На трапезата основното питие е червеното вино, не липсва и бялото, намира се и ракийка. „Не забраняваме консумирането на друг алкохол, но за нас виното е номер едно. То е кръвта на Исус Христос. Нашият призив е „С червено вино към розово бъдеще”. Пред виното всички сме равни. Шапка се сваля само пред това питие. Ние сме люде с ведри души. Защото във виното е и истината, и радостта”, взема думата 61-годишният лидер Иван Лулейски.
Връща се назад, към мига на създаването на организацията. На същото място били няколко приятели. Пийвали червен еликсир. От дума на дума стигнали до извода, че хубавото вино не бива да се пие само от този, който го е произвел, но и от неговите приятели. Защото така се укрепва приятелството, хората стават по-задружни. Решили, че е нужно да се даде обществена значимост на тези мъдри мисли.
В онази 1996 година политическите партии се роели като пчели. И не им трябвало много време, за да дадат началото на своя партия, но твърде различна от всички останали, техен антипод.
Политическите партии и политиците често разделят хората, дори брата от брата, бащи от деца, а нашата цел е да сдружаваме и обединяваме хората, животът им да бъде по-весел. И то за всички – без ограничение по пол, възраст, народност, религия, твърдят в един глас мъжете от Винената партия. И оттогава все заедно си пият виното, но нито един не е пияница. Винар алкохолик няма, категорични са гостите и домакинът на сбирката в село Черниче.
В партията пък членуват и много жени. „Те са наш коректив, напливът от дами е огромен, тъй като знаят какви хубави мъже има във Винената партия. Близо 40% от нашите над 1200 членове са жени. Виното на масата ни е достатъчно. Но без жените нещо липсва, красотата я няма. А нали виното е любов, а любовта е вино”, казват почитателите на Винената партия. Всички са убедени, с виното животът е по-хубав и по-лек. Жените не им се сърдят за събиранията. „Пийнем по 1-2 чаши еликсир и като се приберем в спалнята, остават много доволни от нас. Затова все ни питат кога пак ще се съберем, казват с усмивка зевзеците в партията. Изкуство е и да пиеш, както да твориш, да правиш любов. Във виното са слънцето и животът. Пийна 1-2 чаши червено вино и музата ми дойде”, признава художникът Николай Кашев. Те живеят и милеят с Винената партия, чрез която всеки може да намери това, което е необходимо на човека – човещината. И да открие една от крилатите партийни мисли – „Чрез виното да забравим злото”.
„С вино, песни и добри помисли светът около нас е по-красив. И ако във виното се търси истината, то Винената партия я е намерила. А другата истина, която намираме ние, които не сме част от уникалната организация, е видна и с невъоръжено око…Дори благородно завиждаме на „винените глави”, защото виното ги прави по-истински, по-добри и по-усмихнати…”
