Владимир Уручев е евродепутат в Европейския парламент към групата на Европейската народна партия. Член е на комисията за „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” и заместник-член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания”.
Той е инженер по топлоенергетика и топлофизика. От 1981 до 1992 г. работи в 1-4 блок АЕЦ “Козлодуй”, последователно от оператор на спомагателни системи на реактора до главен дежурен в електроцентралата. Между 1992 и 1994 г. е главен експерт по експлоатацията. Ръководител на направления: “Инженерна поддръжка” (1994—1997 г.) и “Експлоатация на 1-4 блок” (1997—2000 г.). От 2000 г. е главен инженер на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Участва и ръководи множество международни екипи при партньорските проверки на ВАНО и експертни мисии на МААЕ на АЕЦ Кола, Мурманск (Русия), АЕЦ Ленинградска, Санкт Петербург (Русия), АЕЦ Мецамор (Армения), АЕЦ Бушер (Иран), АЕЦ Дая Бей (Китай), АЕЦ Фламанвил (Франция). В периода 2005-2007 г. е член на Управляващия комитет на ENISS (European Nuclear Installations Safety Standards) за хармонизиране на стандартите за безопасност на ядрените инсталации в Европа. В Деня на Европа с евродепутата Уручев разговяряме за предизвикателствата, ценностите и преломните точки в управлението на Европейския съюз.
– Г-н Уручев, Денят на Европа – 9 май е повод за равносметка. Посрещаме ли разединени празника?
– Денят на Европа 9-ти май вече много десетилетия наред символизира обединяването на европейските народи, започнало с идеята за изкореняване на войната между европейските държави и достигнало в наши дни до свободно движение на стоки, капитали и хора почти в цялото европейско пространство, до съвместно споделяне на единни демократични ценности. Тези достижения са постигнати благодарение на разбирането, че една обединена Европа има повече възможности и лостове за осигуряване на по-добър живот на своите граждани, за справяне с кризи и съвременните предизвикателства, каквото например е борбата с климатичните промени. Трябва обаче да признаем, че обединението на Европа не е достигнало такава широта и дълбочина, които да позволят на Европейския Съюз да се възползва от факта, че представлява най-голямата икономика в света, която би могла да има по-значима роля в световните дела.
Пътят на обединение на Европа, на приемане на общите европейски политики не винаги е бил гладък и безпроблемен. Нека си припомним финансово- икономическата криза 2007-2009г., от която днес продължаваме да се съвземаме, спасяването на Гърция, Италия, Испания, Португалия и Кипър от дълговата криза и опасността от разпадането на еврозоната. След тази криза Европейският съюз стана по-силен, с нов банков и икономически съюз, с нови възможности за предотвратяване на подобни кризи. Едно от днешните предизвикателства пред Европа е справянето с бежанската и имигрантската вълна. Различните позиции на държавите-членки, които те заемат спрямо възможните мерки за действие, сякаш са свидетелство за една разделена Европа.
Поставени са на изпитание основни принципи на общия европейски проект, като например солидарността между държавите и народите на Европа. Но и в тази ситуация си мисля, че ще се намерят приемливи за всички компромисни решения и Европа отново ще излезе по-силна и от тази криза – с нови възможности за обща защита на външните граници на съюза и поне с по-силни специални служби за разкриване на терористични заплахи. Духът на 9-ти май, духът на обединението е обречен да побеждава.
– Преди седмица Джон Кери обяви, че промотираният от Русия Северен поток не е в интерес за Европейския съюз. Така ли е според Вас?
– САЩ си правят своите анализи за енергийната сигурност в Европа и изразяват съответните позиции. Така например САЩ подкрепяха много интензивно проекта Набуко за диверсификация на газовото снабдяване на Европа, но той за съжаление не се случи. От друга страна, заради шистовата революция и възможността САЩ да станат потенциален доставчик на втечнен газ на световния пазар, тяхното мнение все по-често ще се чува.
Както действащия Северен поток 1, така и проекта за неговото разширение Северен поток 2 е комерсиален проект между Газпром и консорциум от европейски компании. На пръв поглед всичко би било добре, ако това е само комерсиален проект, спазващ правилата за конкуренция и организация на един общ енергиен пазар, зададени с така наречения Трети енергиен пакет.
Но Северен поток 2 има сериозно геополитическо натоварване, свързано с прекратяването на транзита на газ през Украйна, което е би имало значими отрицателни последствия както за страните от Централна и Югоизточна Европа, така и за Украйна. От друга страна ЕС работи десетилетия наред за диверсифициране на газовите си доставки и намаляване на зависимостта си от монопола на един доставчик, а Северен поток 2 с нищо не допринася за постигане на тези цели, които са основополагаща стратегия за изграждането на Европейския Енергиен съюз. От трета страна консумацията на газ в ЕС не нараства и няма прогнози за сериозно нейно нарастване, което да изисква реализацията на такъв мащабен проект, затова пък ако се случи, проектите за диверсификация ще имат все по-малък шанс да бъдат реализирани.
При тези условия Северен поток 2 едва ли може да се развива само като комерсиален проект и ще бъдем свидетели на нарастваща политическа съпротива спрямо него, която вече е заявена от основните политически семейства, представени в Европейския парламент.
– Писмо по същата тема беше подписано от 7 европейски държави, но не и от България. Защо?
– Не знам какъв е бил процесът на съгласуване на това писмо и дали България е била част от него, защото то изразява политическата позиция на страните, които пряко са засегнати от проекта – например трасето му минава през техни икономически зони или териториални води. Казусът става по-сложен, ако отчетем факта, че енергийната политика и сигурност са прерогатива на самите държави-членки, а духа на солидарност между страните в решаването на енергийните въпроси все още не е водещ принцип. Считам, че Северен поток 2 ще бъде пробен камък за изграждането на Енергийния съюз и на единна външна енергийна политика, независимо дали проекта ще се случи или не. В този процес и нашата страна ще заеме своята позиция, ако до тогава германските политици не решат сами въпроса.
– Премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ни може да бъде независима от Русия заради проучването за газ в Черно море. Споделяте ли неговия оптимизъм?
– Без съмнение намаляването на нашата енергийна зависимост минава през диверсификация на доставките и най-вече през разработване на собствени енергийни източници. Съществуващите стари проучвания и данните от провеждащите се сега такива са наистина оптимистични за наличие на сериозни запаси на газ и нефт в нашата икономическа зона в Черно море. Нека се надяваме това наистина да е така, за да видим страната си в близките няколко години как ще се облагодетелства от собствен добив, от по-ниски енергийни цени и по-висока енергийна сигурност.
– Работещ ли е приетият от Европейската комисия план за бежанците?
– Европа не беше подготвена за огромната бежанска вълна, която се разрази през последните години и с която не можеха да се справят сами няколкото държави на входа към Европа. В европейското законодателство отсъстваше възможност за общи действия на целия ЕС. Една от мерките е плана на Европейската комисия за разселване на бежанците, разработен на база солидарно разпределение между страните-членки на бежанската тежест. Този план среща нееднозначно възприемане, дори пълно противопоставяне от някои страни, които не желаят на тяхна територия да бъдат настанявани бежанци. Няма никакво съмнение, че принципът на солидарност в ЕС е поставен на изпитание.
В решаването на бежанската криза ЕС прие безпрецедентен ход, като реши да привлече на първо време Турция, от която в голяма степен зависи спирането на многобройните нелегални потоци от хора, устремили се през Гърция към добрата стара и благоденстваща Европа. След споразумението за финансово подпомагане на милионите бежанци на територията на Турция, резултатите за намаляване на тези потоци са налице.
Предстоят преговори по един цял комплекс от мерки за справяне с бежанската и имигрантската криза, включително за либерализиране на визовия режим като част от споразумението с Турция, ако безусловно бъдат изпълнени 72-та критерия от турска страна, за приемане на нови законодателни предложения, като в рамките на всичко това ще се търси решение за съхраняване на моралния облик на Европа, за връщането на икономическите имигранти в безопасни страни, за сигурността на европейските граждани и по-добра защита на външните граници, без да сепрекарват нови разделителни линии между държавите-членки. Надявам се солидарността и този път да не бъде загърбена, въпреки сериозните различия в подхода на някои страни към разглеждания проблем.
– Франция отхвърли споразумението за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз. Ще изгуби или ще спечели Европа от подобно ограничение?
– Споразумението за трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите между Европейския съюз и САЩ има взаимноизгодно стратегическо и глобално значение. Но преговорите по него никак не са лесни, защото и двете страни се стремят да получат изгоди, а трябва да се срещнат на практика две икономически вселени. В едната действа правилото, че всичко, което не е забранено, може да се прави, а в другата – може да се прави всичко, което е разрешено. Европа е континент на регулациите в почти всички области и това се смята за важно достижение на ЕС за благоденствието и защитата на здравето на европейските граждани и опазването на околната среда, от което не трябва да се отстъпва. Такъв е и мандатът на преговарящите от Европейската комисия.
За съжаление преговорния процес е конфиденциален и от изтичаща тук – там информация могат да се направят превратни заключения и да се създава негативно отношение към самата възможност за такова споразумение. Заявлението на Франция е в подкрепа на тезата, че Европа няма да приеме никакъв натиск и ще защитава своите достижения, с което няма как да не се съгласим. Нека не забравяме, че това споразумение подлежи на ратификация както в Европа, така и в САЩ и ако има сериозни пропуски в него, то може да има съдбата да не види бял свят.
