Ново свидетелство за събитията по време и след Априлското въстание чака своята премиера. До месец ще бъде издадена т. нар. Владишка тетрадка с писма, свидетелстващи за ситуацията след потушаването на въстанието в селищата на Пловдивската епархия. Оценката на историците е, че тези писма са едни от най-автентичните български домашни извори за периода, пише БНТ.
В тази тетрадка са събрани писма от Пловдивската митрополия до Българската екзархия в Цариград за събитията от май до септември 1876 година – дните на потушаването на Априлското въстание. Информацията идва чрез докладите на свещеници от Пловдивско и Пазарджишко и е оформяна първоначално от митрополит Панарет. След като той е принуден да избяга в Цариград заради подозрение, че е един от подбудителите на въстанието, мястото му на летописец заема неговият заместник епископ Гервасий Левкийски. Адресатът е екзарх Антим Първи. Оригиналът на писмата не е открит, въпреки че владиците са имали правилото да пишат в няколко екземпляра с цел съхранение.
Историята на самия препис звучи приключенски. В нея са замесени освен юриста д-р Александър Пеев, известен на широката публика с псевдонима си “Боевой” на нелегален разузнавач на съветското командване през неговия син Димитър до семейството на журналиста Свилен Мишляков, който решава да продължи научните изследвания на майка си върху ръкописа. Така от ръка на ръка нотариално завереният препис стига до наши дни. Завръзката на сюжетната линия обаче е свързана с балканските нрави по чаршията.
Свилен Мишляков, журналист: “Д-р Александър Пеев със своя приятел – един учител Черноземски, влиза в една пловдивска бакалница – дали е било началото на 20 в., дали е било краят на 19 в. – не можа да се стигне до никакво съгласие, до никакво конкретно изясняване на нещата. И виждат, че бакалинът увива шекер, увива сирене в едни хартии, натрупани пред него, с хубав калиграфски почерк. Направило му впечатление, дърпа ги от ръцете и започва да чете и буквално се сащисва. Питат бакалина – кой ти даде тези хартии – вика, едно дете си играе в съседната черква в мазетата, то ми носи, аз му давам бонбони и така.
В едно от писмата пише така: Поп и учител твърде нарядко останаха, защото ги прибират в тъмницата.
“… децата ги изкарват навън в Перущица и има един батал хамам, където ги затварят и от задух всеки ден умират. До 1100 души жени и деца. Много архаичен български и вече нещата са излинели и просто трудно се чете”.
В консервираната църква “Св. Архангел Михаил” в Перущица, която живее в съзнанието на всеки българин със стиховете на Иван Вазов, написаното от владиците до екзарха звучи по-силно.
“Решид паша, който като пристигнал след пладне на 28-ий април, заповядал да престанат пушканията и от двете страни и предложил на перущичане да ся предадат и да оставят свободен аскерът да влезе в селото им и да ги брани. Но перущичани не рачили да излязат от страх да не би да ги изсече башибозука, което станало по-преди. Едната църква се срутила от ударите на топа и хората, които били в нея, мъже, жени и деца, някои избягали и преминали в другата старата църква; някои паднали мъртви и някои се предали. Тогава изгорели и другите останали къщи. На другия ден вечерта разбили портата на църковния двор и много человеци са изтрепали. На 2-ий май станало последното съсипвание и разорение на селото”.
Свилен Мишляков: “Оттам по-нататък вече е европейската преса чрез връзките на екзарха, чрез драгоманите в различните посолства – английско, френско и т.н. Знаем за кореспонденциите на метежния Макгахан в “Дейли нюз”, по същия начин сър Едуин Пиърс – това е кореспондентът на “Таймс”, това е също и Иван дьо Вестин – кореспондентът на “Фигаро”…
В предишни учебници по история беше включена една картина, изобразяваща трагедията, разиграла се между каменните стени на църквата “Св. Архангел Михаил” преди 140 години в първите дни на май. Неин автор е проф. Добри Добрев и това е дипломната му работа. Работил е над нея 3 години. Героиката е налице – тук са и Кочо Честименски и Спас Гинев с тяхното невъзможно на пръв поглед решение да погубят семействата си. Но то е резултат от още едно свидетелство от Владишката тетрадка – за работата на комисията, изпратена от Високата порта на място, за да види какво става из земите на българите след въстанието.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
