Над 40 старинни къщи във Велико Търново, които са паметници на културата, ще възвърнат оригиналния си вид отпреди век и половина. Собствениците на сградите, разположени покрай главните улици в старата част на града, а и на други места в тази зона, най-сетне се активизираха по отношение на поддръжката. На редица места покривите и фасадите вече се ремонтират. Всички разрешения са издадени от общината през последните три месеца.
Голямо улеснение за стопаните е наличието на общи силуетни планове, които са изработени от експертите в общинската администрация по настояване на кмета на старата столица Даниел Панов. До момента са готови разработките за улиците „Велчо Джамджията”, „Стефан Стамболов” и „Независимост”. Използвани са редки фотографии и графики на Търново от 1877 г., както и изображения, публикувани през XIX век в британския, австрийския и дори австралийския печат. За издирването им голяма роля има специалистът по градоустройство проф. Иван Никифоров.
Силуетните планове са одобрени от Националния институт за недвижимо културно наследство, посочват общинари. Така собствениците си спестяват чакането за становище от ведомството, чиито чиновници са известни с мудността си. Единственото, което притежателите на сгради по улиците с готови планове трябва да направят, е да разгледат разработките в общината и да следват изискванията за своята сграда. Част от стопаните дори се възползваха и от осигурените със съдействието на Панов строителни материали и елементи за реставрация на частни къщи паметници на културата. Дарението бе от австрийска фирма, а целта бе да се помогне старата част на Царевец да възвърне своя блясък.
Дисциплинираща роля имат и суровите санкции, въведени след промените в закона за културното наследство. Глобите за безотговорно отношение вече достигат до 3000 лева за физически лица, като доскоро бяха едва по 300.
Като председател на управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов настоя да бъде създадена работеща дигитална база с данни за всички паметници на културата в България. „Всяка община има регистри за сградите и обектите, които са недвижимо културно наследство. Те се актуализират постоянно. Нужно е НИНКН да ги изиска и да ги обедини в една работеща дигитална база, в един дигитален архивен фонд”, обясни Панов. Той подчерта, че цялата синхронизирана информация ще улесни органите на реда да търсят отговорност от собственици на паметници на културата, които не полагат необходимите грижи за опазването им.
От следващата година се очаква да заработят новите за България шест регионални звена за културно наследство. Те бяха създадени с цел драстично да бъдат съкратени процедурите по одобрение на фасадните и покривни ремонти на сгради, които са недвижимо богатство с местно значение или са част от групови ансамбли. Велико Търново е един от шестте български града, които приемат новите структури.
