Всеки четвърти българин си отива от този свят, преди да навърши 65 г. Това сочи Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите и за изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. Въпреки, че средната продължителност на живота нараства, тя остава по-ниска от тази вЕС, пише в анализа, който утре министрите ще разгледат. Документът представя оценка на демографското състояние и влиянието му върху здравето на нацията, рисковите за здравето фактори, функционирането на здравната система и влиянието на европейските и международните политики върху развитието на здравето на населението.
Основният извод в доклада е, че ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.
Нацията ни остарява с темповете, с които това се случва и в Европа. В България обаче се запазва тенденция за намаляване на раждаемостта, която остава по-ниска от средната стойност за ЕС.
Въпреки изразеното намаляване на броя на абортите, те продължавата да са половината от ражданията през годината. Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е два пъти по-висок от средния за ЕС. Всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст.
Продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Наднорменото тегло и очните аномалии и нервните болести пък са основните здравни проблеми при децата и учениците. Тожва се дължи и на недостатъчната профилактика сред подрастващите, пише още в доклада.
Няма съществени промени в структурата и организацията на здравната система в сравнение с предходната година, установява димегрофският анализ. Съотношението на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП и през 2012 г. се задържа на едно ниво. На фона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошеният здравно-демографски статус, висока задлъжнялост на болничните заведения и навлизането на нови и скъпоструващи технологии това оказва съществено влияние върху функционирането на системата.
По осигуреност със здравни кадри се добилжаваме до европейските стандарти. У нас, обаче, лекарският и сестринският състав застрашително застарява. От друга страна, все повече са младите кадри, които търсят реализация в чужбина.
През 2012 г. всеки трети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Това се случва затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, както и заради нарушени здравноосигурителни права. Обемът на осъществяваната дейност от центровете за спешна медицинска помощ бележи увеличение, като половината от тази дейност е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които е трябвало да минат през доболничната помощ.
