Желанието за ваксиниране в обществото с увеличава. То обаче все по-трудно свиква с идеите за рестрикции. Когато мисли за справянето с вируса, българското общество остава по-скоро благосклонно – явно най-вече заради либералния режим. Упованието в медицинските власти пък расте, когато страхът расте. Това са обобщенията от последното независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан" и трендовите данни от предходни вълни на изследване.
Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата" между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани. Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.
Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.
Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега.
Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да" на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не".
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните" разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха.
Данните са от изследвания „лице в лице" с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.
