Броени дни остават до един от най-големите и атрактивни празници на Златоград – Празника на чевермето, който ще се проведе на 5 и 6 май. Градът очаква хиляди гocти да пристигнат на 5 май, за да се насладят на родопски специалитети и български фоклор. Коя ще бъде най-голямата атракция? Колко от легловата база в града е заета за Гергьовден? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Мирослав Янчев – кмет на община Златоград.
– Г-н Янчев, колко гости очаквате за празника на чевермето в Златоград?
– Вече пет години празникът на чевермето привлича хиляди гости от всички краища на България. За тазгодишното издание не мога да дам точна цифра колко туристи ще пристигнат тук, но очаквам да има висока посещаемост. През 2017 г. само за един ден около 10-20 хиляди души дойдоха в Златоград. Смятам, че и сега събитието ще събере толкова хора, дори и повече, тъй като отново сме се подготвили много добре – със 150 чевермета и богата фолклорна програма.
– Коя ще бъде най-голямата атракция?
– Празникът на златоградското чеверме не е само кулинарен празник. Той е създаден, за да покаже красотата на традициите ни, българския фолклор, културата и разбира се специалитетите от родопската кухня. Най-голямата атракция ще е въртенето на 150 чевермета под съпровода на 110 каба гайди. В рамките на един час ще покажем как по стар български обичай нашите баби и дядовци са приготвяли качамак, бъркано мляко, пататник и др. След това отново под съпровода на гайди ще се отправим към сцената, където ще бъде официалното откриване на празника. Облеклото за този ден е народна носия, като цялата администрацията също сме облечени в традиционните български одежди. Организатор на празника на чевермето е Общината, бизнесът помага малко.
– Очаквате ли гости от чужбина?
– Златоград е привлекателно място за туристи от чужбина. Специално за празника на чевермето при нас идват много гости от южните ни съседки, като всяка година броят на гръцките граждани се увеличава.
– Колко от легловата база в града е заета за Гергьовден?
– От една година цялата леглова база в града е заета на 100%. Търсят се къщи за настаняване, особено в населените места на 60 км от Златоград. Хотелите в Смолян, Кърджали, Мадан, Рудозем, Кирково са пълни за празника на чевермето.
– Какво включва културният календар на Златоград за 2018 г.?
– Културният календар на Общината е изключително богат. Откакто съм кмет (10 години), всяка година се опитваме да добавяме някаква нова атракция, нещо различно. Златоград е известен с прословутия празник на кафето – показваме как се прави на пясък известното златоградско кафе. Много туристи идват тук и заради традиционните Дельови празници, по време на които правим възстановка на един пазарен ден в Златоград от преди 100 години. Гости от цялата страна пристигат при нас, за да се запознаят с автентичните български занаяти. Целогодишно тук могат да бъдат видяни сръчни майстори, които пред очите на хората, в специални работилнички показват занаяти, свързани с овцевъдството, обработката на вълна и кожа, тъкането, грънчарството и т.н. И не на последно място особено впечатление прави и характерната златоградска архитектура, която е много интересна и различна от всяка друга в България.
Също така Златоград е богат на музеи, като освен популярния Музей на хайдутството, тук се намира и Музей на взаимното училище. В него посетителите могат да видят как е протичал целия процес на взаимното обучение на малки и големи. Сградата е построена с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Това е и първото светско училище в Южна България. Една от новите атракции (създадена преди 3 години) е свързана именно с това училище. Завършващите ученици имат възможност да получат своите дипломи така, както се е правило преди много години. Пред кмета, попа и учителя се провежда изпит и след неговото издържане, се дава дипломата.
– Как Златоград е запазил духа на българщината през годините?
– Архитектурата, за която споменах дава уникален облик на града. Тя е съхранена с помощта и благодарение на местните хора. Много от къщите тук са частни, като собствениците им са запазили характерния ѝ автентичен стил – смесица между византийската и пловдивската архитектура, с кръгли комини, нисък наклон на покривите, бели стени. В ролята си на кмет съм инициирал създаване на съвкупност от показатели на застрояване, които да бъдат типични за нашия Стар град. Този, който иска да строи трябва да се съобрази със съответните изисквания за типичната местна архитектура.
– До къде стигна реализирането на идеята да се вкара горещата минерална вода в града?
– От находището в село Ерма река извират 26 литра вода в секунда, на 92° температура. Нашата идея е да я докараме с тръби в града и да я развием в няколко направления – за балнеология и за отопление. Но за вкарването ѝ са необходими повече средства. Заедно с правителството търсим възможност за финансиране. Сега правим опити да актуализиаме проекта, като го редуцираме само в частта балнеология, за да може по-лесно да стигнем до реализация на идеята.
– От какво Златоград има най-голяма нужда?
– Ние сме отдалечен район и имаме нужда от повече действащи производства, които да формират още малко икономиката, за да може да има по-добра възможност за развитие на търговията и бизнеса. От инвеститори, които да дават онази добавена стойност, която я нямаме в момента. Такива, които да обхванат определени сектори и дори да задържим тези, които искат да напуснат Златоград. Въпреки това градът ни е жив. Имаме развита текстилна и шивашка промишленост, и рудодобив.
