Разговарям с Върбан Минов на средновековния панаир, организиран от Национално движение „Традиция“, който се проведе на 4 април във Велико Търново. Той е дългогодишен член и председател на клона на „Традиция“ в старата столица. Носител е на награда „Велико Търново“ и редица други. Клубът, под негово ръководство, участва в безброй възстановки от българската история, предимно от времето на Руско-Турската Освободителна война и българските въстания, но не само. През 2010 г. г-н Минов стана печално известен в медиите със според мнозина, абсурдното му задържане от ГДБОБ заради нерегламентирано притежание на старинни пушки. Оръжия, които са се използвали за различни възстановки. Тогава в негова защита и безрезервна подкрепа се надигна обществото, занимаващо се с исторически възстановки.
– Г-н Върбанов, разкажете ни с какво се занимава клуб „Традиция“.
– Великотърновският клон на клуб „Традиция“ съществува от вече 17 години, като аз съм негов председател от самото му създаване до днес. Занимаваме се с популяризиране на българската история. Основно с войните за Национално обединение, Руско-Турска война, Опълчение, Балканските войни, Първата световна война и други. А в останалото време с Възраждане, Хайдушки движения и средновековни изяви като този панаир. Интересът към дейността ни е огромен. Миналата година, например, направихме лятно училище за деца в рамките на един месец. За този период през нас минаха повече от 1500 деца. Учихме ги на различни занаяти – грънчарство, стрелба с лък, арбалет и хвърляне на копия, на приготвяне на храна, детски игри от средновековието и още много неща. Някои от тях се запалиха и станаха редовни наши членове – идват на различните възстановки и помагат. Ние се опитваме да ги облечем в автентични костюми и да ги научим на каквото можем. Много от тях за първи път научиха какво е глаголицата. 
– Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с тази дейност вече 17 години?
– Приемаме го като хоби. А целта ни е да популяризираме историята. Всичко, което правим, го правим с лични средства. Всеки от нас си прави пособията – някой прави шилото, друг кантарчетата за монети, средновековните гозби и какво ли още не. Всичко е максимално автентично. Различните членовете се специализират в различни дейности. Един прави хартия по средновековна рецепта, друг кове ножове, трети точи, четвърти прави медовина, друг се занимава с грънчарство и средновековна кухня и т.н.
– Откъде черпите информация за възстановките си?
– Ако погледнете зад мен ще видите Великотърновския университет. Примерно за средновековни рецепти ползваме трудовете на доц. Иван Лазаров. Той има много публикации на тема средновековна кухня, подкрепена с историческа достоверност. За битието в този период пък ползваме познанията на проф. Павел Павлов, на доц. Милен Михов. И на още много други хора. Велико Търново е град на историци и ние черпим информация директно от извора. Тук сигурно има над 5 хил. души, които се занимават с история. 
– Споменахте, че това ви е хоби. Но само това ли е – имате ли мисия?
– Навлизаме в темата за мисията, за просветата, за връщане на изконните ценности. Това го има. Всъщност поборническите и исторически клубове се създават именно с тази цел – непосредствено след създаването на българската държава в края. През 20-те и 30-те години на 20 в. все още живите Опълченци, участници в Балканските войни и ПСВ, организират такива клубове с настоятелства и с млади членове, на които да предадат историята както са я виждали те на живо. На много от възрожденските паметници има табелки, които показват как те са правени от тези клубове. Клубовете поддържащи историческата памет на българина не са от сега. Може би сега са малко позабравени, а ние се мъчим да ги възкресим. И както виждате – успяваме. Може да се каже, че сме наследници и продължаваме делото именно на тези дружества. Възстановките пък започват още от хъшовете в Браила. Нека не забравяме и как Филип Тотьо с Филип Симидов и Никола Странджата възпроизвеждат на сцена някои от паметните сражения.Това, което правим ние не е ново.
– Имате ли любим исторически период за възстановка?
– Любимият ми е хайдушкото движение. Първите български чети на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Таньо Войвода и други, преди Априлското въстания. Те са много интересни, защото бележат началото на българското революционно движение. Но имам и други любими периоди. След това навлизаме и в по-славни времена след Освобождението. Години наред сме на Шипка. Най-голямата ни гордост пък е 100-годишнината от Балканската война. Възпроизведохме в центъра на Велико Търново битката на 18 пехотен полк на Фердинанд I – първото сражение с 200 души загинали, където гърмяха оръдия, картечници и 100 човека на нож тръгнаха срещу турските позиции. Много са нашите възстановки.
– Преди от най-ранна възраст в главите ни беше втълпява исторически неприязън и дори омраза към турците, заради миналото ни. Сега сякаш обаче започва обратния процес. Все повече се говори, че е нямало робство и всъщност тук сме си живели добре. Какво е вашето мнение по този въпрос?
– Всеки период от историята има няколко различни гледни точки. Например, по-старото поколение и най-вече на поборниците, няма как да не смятат, че турците са нашия основен враг. Имаме Баташкото клане, кървавото потушаване на четническото движение и Априлското въстание. Ужасите и безчинствата на турския поробител са едната гледна точка. Знам и за модерната гледна точка. Примерно, в нашия великотърновски регион, се знае, че по времето на Мехмед Паша хората са живели точно, плащали са си данъци и когато руската армия влиза – войниците се хващат за главата. Те виждат, че българина има земя и къща, нещо, което руснакът все още няма – не е минала докрай крепостничеството. Това е друга гледна точка. Мога да ти кажа още три. Зависи кой и как иска да слуша.
– Вие коя споделяте?
– Аз споделям това, което е споделял дядо ми и прадядо ми. Аз споделям родовата памет. Замисли се тя какво казва. Аз да измислям история, след като тя е създадена от предците ни, не е редно. Не мисля да влизам в тези нови трактовки и да се питам какъв е бил турчинът – враг или приятел, спокойно ли сме живели или не. Все едно да започна да говоря за Римската империя. Около Търново има 20 крепости и над 300 селища. Тогава под владичество ли са били тези земи? Историята се преповтаря. Първо сме били вързани към Рим, след това към Византия, после към Османската империя. Всички искат данъци и налагат ограничения. Историята е всеобхватна и може да се гледа от много страни. За мен историята е такава, каквато сме я приели от родовата памет.
