Днешният църковен прзник Въведение Богородично е един от 12-те големи православни празници. Той произлиза от евангелското събитие, при което родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна я завели за първи път в църква. Те били благодарни на Бога, че им е дал дъщеря и решили да му я посветят. Мария била на 3 години, когато заедно с родителите си тържествено тръгнала към Ерусалимския храм. Пред тях вървели девойки със свещи, а служителите ги посрещнали с песни. Поставили детето на първото стъпало и то само се изкачило до последното. Свещеникът Захарий и показал храма отвътре, въвел я и в Святая светих, където веднъж в годината влизал само първосвещеникът. Родителите носели дарове за Бога, за което получили благословията на отците.
Това е историята на Дева Мария, която още на 12-годишна възраст се отдала на молитви и труд, на служба на Бога.
Празникът е повод родителите да заведат на този ден децата си в църква на богослужение, да им разкажат за храма и по този начин да им предадат християнския дух.
Ето защо денят се смята и за празник на християнското семейство. В ново време и свещениците призовават родителите да водят децата си на богослужения, да им разказват за църквата, за библейските събития. Богослови изнасят беседи за значението на този ден в християнската история, в села и градове се организират специални събития, посветени на семейството.
На днешния ден се отслужват литургии в храмовете. Празникът преминава в църквите и едва вечерта децата споделят с родителите си какво са научили.
Обреди и обичаи не се извършват, трапезата е празнична, но без задължителни ястия. Според поверията масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови домакините.
Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото – сухо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.
Картина: „Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан, 1534 – 1538
