Първият етап на възстановяването на базиликата ще бъде завършване на археологическите разкопки в нея. Те започнаха тази сутрин от проф. Павел Георгиев от НАИМ към БАН, който отдавна разкопава храма. Това засяга само за няколко десетки квадратни метра площ – мястото на малък храм Мартирий, в който са се пазили мощите на един от първите български светци-мъченици. Това е бил свети Боян Енравота, син на кан Омуртаг, убит от брат си кан Маламир в 831 г. заради християнската си вяра.
Реставрацията на Голямата базилика в Плиска – Майката на всички български църкви се финансира от държавата, съобщиха от Националния исторически музей. В центъра на мартириума има голям масивно изграден от каменни четвъртити блокове Свещен кладенец. Разкопките в него са започнали още в края на ХІХ век от руския академик Успенски. Той е стигнал до 7-ия метър, но се е уплашил, тъй като не е разполагал с укрепителна техника и материали и е затрупал изкопа и кладенеца, за да ги запази.
Сега археолозите смятат, че разполагат с всичко необходимо за пълното проучване на Свещения кладенец. Надеждите са на дъното да се открият църковните скъпоценности и мощите на Св. Боян. Известна е практиката при вражи нападения в тези кладенци да се крият съкровищата на църквата – златна и сребърна църковна утвар, мощехранителници и т.н.
Свети Боян Енравота
Археологическите разкопки и възстановяването на Голямата базилика започват с 500 000 лв., отпуснати от правителство Бойко Борисов. Общо дейностите в Плиска ще струват около 8-10 милиона. Божидар Димитров, на който чрез договор с Министерството на културата е поверено събирането на необходимите средства, започна преди няколко месеца кампания за набиране на дарения. От НИМ уточняват, че вече са се отзовали много българи от страната и чужбина, както и руснаци, постоянно живеещи в България, знаещи за фундаменталната роля на тази църква в покръстването на Русия.
Очаква се археологическите разкопки в Плиска да завършат за около месец и веднага след това с обществена поръчка да се определи фирмата, която ще извърши частичната реставрация на храма. Разчетът на Божидар Димитров е, ако се осигурят пари, възстановяването на сградата да стане за около година.
Голямата базилика е построена от цар Борис І веднага след покръстването в 865 г. по западноевропейски план, донесен в българската столица от архиепископа на българската църква Формоза, назначен от папата. Предполага се, че е уголемен вариант на папската катедрала „Сан Пиетро”. Храмът в Плиска наистина е най-голямата християнска църква в Европа – с 20 м по-дълга от истанбулската „Св. София”. Дълга е 102.50 м и широка 30 м.
Разположените в чертите на нейната ограда Архиепископска резиденция и Манастир – скрипторий (фабрика за книги) е снабдявал с богослужебна литература българските мисионери, покръстили населението в териториите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора. Български мисии, начело с епископи е имало и в папската столица Краков и в чешката Прага до края на Х век. Но там делото на православието пропаднало в ХІ век.
