На 17 септември православната църква почита паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов, и на майка им София, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан.
Благочестивата християнка на име София живяла в края на първи и началото на втори век в Рим. Като съпруга и вдовица по-късно, тя водила благоразумен християнски живот, което напълно отговаря на името – “премъдрост”.
Добродетелната София имала три дъщери, на които дала имената на най-големите християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. В живота си те били скромни и смирени, отдадени на своята вяра в Христа, която открито изповядвали.
Чистотата и благородството на това семейство впечатлило силно управителят на града, Антиох. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал, че са ревностни християнки.
Изпратил трите девици при знатната римлянка Паладия, като се надявал да ги склони да се отрекат от Исус. Но и Паладия била безсилна пред тяхната преданост и отдаденост на Христос. Последната надежда на Антиох била поотделно да убеди девиците да се върнат към старте си богове. Макар разделени, Вяра, Надежда и Любов останали непоколебими. Горди приемали всяка изпитание, смирено понасяли всяко страдание.
Мъченическият живота на трите светици завършил през 126 г., когато били публично обезглавени. Добродетелната София положила телата на дъщерите си в скъпи ковчези и ги погребала на висок хълм край Рим. След три дни бдения починала и света София.
От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция.
В миналото на този ден българите отбелязвали
ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ
По стар обичай девойките давали на своите избраници свежи бели цветя, а ергените – запалени свещи, с очакването, че вярата, надеждата и любовта ще ги окриля през целия им живот.
На трапезата трябва да има питка и грозде.
