Велико Търново даде началото на широка дискусия за законопроекта за старите столици, който бе внесен от група народни представители в деловодството на Народното събрание. Инициативата за работната среща бе на заместник-председателя на НС Иван Иванов и на депутата Вили Лилков. Поканени бяха представители на местната власт, историци, архитекти, археолози и общественици.
Заместник-кметът на Велико Търново Ганчо Карабаджаков припомни, че идеята за нормативния акт се роди в старопрестолния град през 2012 г. Тогава кметът Даниел Панов се срещна с кметовете на Плиска и Велики Преслав, а по време на разговора бе подета инициативата за законопроекта за старите български столици.
„Има една характерна особеност, която отличава Велико Търново от останалите стари български столици, а именно, че архитектурният резерват е част от градската среда. И музейните обекти от Средновековието, и цялата стара част, представяща Възраждането, са изпълнени с живот. Тези характер и роля на Велико Търново следва да бъдат подчертани чрез новия законопроект”, коментира Ганчо Карабаджаков. Той благодари на вносителите на законопроекта, че са доразвили инициативата от 2012 г.
Експертът по културно-историческо наследство арх. Донка Колева също постави акцент върху необходимостта груповият резерват „Старо Търново” да попадне под особен статут и закрила също както архитектурно-музейните резервати и обекти.
Новият законопроект касае градовете Велико Търново, Плиска, Велики Преслав и Видин, разясни зам. председателят на парламента Иван Иванов. Според него нормативната реформа е необходима, тъй като само „кръпки” по Закона за културно–историческото наследство не са достатъчни за поддръжка на архитектурните резервати в старите български столици.
