Бисер Маринов – роден на 27 ноември 1979 във Видин. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ през 2003. Играл е в театрите в Сливен, Добрич, Монтана, Габрово и Кюстендил. Снимал се е в чужди и български филми и сериали. Работил е с режисьорът на „Октопод“ Луиджи Перели в италианския сериал „Дело по съвест“, в италианските сериали „Изход“, „Целуваме ръце“, „Обещаният живот“ и други. Участвал е и в българските сериали „Забранена любов“, „Тя и Той“, „Неочакван обрат“, „Под прикритие“, „Стъклен дом“, ,”Столичани в повече”, ”Революция Z”, „ Къде е Маги?” „Домашен арест“, „Дървото на живота“, „Скъпи наследници“, „Откраднат живот“, „Полицаите от края на града“, „Пътят на честта“. Снимал се е в българските игрални филми „Деца от восък“, „Слънчево“, „Отрова за мишки“, „Омбре“, „Сняг“, „В кръг“ и други.
Предизвикателство ли е да си актьор днес?
Да. Никак не е лесно. Предизвикателство е не само да си актьор в България, а да живееш и работиш, тук без значение с какво се занимаваш. За мен това не е просто професия, а призвание. Хората на изкуството в България са едни от най-ниско платените за съжаление. Живеем във времена, в които някак си последното нещо, за което човек мисли е ходенето на културни събития. За повечето хора проблема е финансов, дори и да имат желание, нямат възможност, засипани с непосилни потребителски сметки. В някой населени места няма театър и кино. Хората са свикнали с това и дори не им прави впечатление. Унищожиха се много кина и читалищни сгради през последните 30 години. Така се получава един разрив в подрастващото поколение и не само. Липсата на такива събития води до оскотяване. Хората нямат потребност да ходят да гледат театър и български филми, а интересите им се свеждат до „сърфиране“ в социалните мрежи, ходенето по барове и дискотеки, гледане на телевизия. Това, че в София и още няколко големи града в България има зрители и културни събития, не е критерий. Културни събития трябва да има навсякъде, защото навсякъде в страната живеят български граждани, които не бива да бъдат оставени на произвола и опошляването.
Къде се чувстваш по – добре? В наши или чуждестранни филми, в киното или в театъра?
За мен няма такова делене. Има смислени или безсмислени филми и спектакли без значение дали са български или чуждестранни. Не става въпрос къде актьорът се чувства добре или не. Той пресъздава даден герой и като професионалист няма право на претенции, че не се чувства добре в кожата на героя, а трябва да се стреми да разбере философията на конкретния герой, за да се превъплъти в ролята щом е поел ангажимента да я изпълни. И театъра, и киното са екипна работа, един малък механизъм, в който за да вървят нещата трябва всички да са отдадени на работния процес. Разлики има, но също така и доста прилики. Зрителят вижда на сцената или екрана актьорите в крайния продукт, но зад това седят много други хора, които помагат за осъществяването на даден спектакъл или филм. Тези скрити помощници са много важни за актьора и те също заслужават аплодисментите, независимо, че публиката не ги вижда. И в киното, и в театъра липсата на дисциплина, професионализъм и отговорност към нещата дори от един човек, вече става пагубно за всички от екипа. В театъра актьорът може да извърви нормално и последователно пътя на героя си по време на репетициите, за разлика от киното, където сцените се снимат разбъркано. Това пък дава една страхотна рефлективност, която е полезна в театъра. Камерата улавя всичко и не търпи фалш и театралност в актьорската игра. За разлика от театъра, където един спектакъл може да се играе с години и всеки път е различен като усещане за актьора, в киното филма се заснема и с това ролята приключва. Усещанията са различни от двете неща, но определено положителни. Театъра ми дава страхотното изживяване за директния контакт с публиката седяща на 2 метра от сцената, усещането да вървя заедно с героя пътя му от началото до края на пиесата, да накарам зрителя да е съпричастен. В киното това усещане за цялостен процес го няма, но изживяването пред камера е невероятно.
По- духовен ли е българинът по празниците?
Не знам. Нямам представа дали е по-духовен българина по празниците, но определено показва, че е по-добър с различни каузи. Лично мое мнение е, че човек, ако е вярващ и добър, то това трябва да е целогодишно, а не само при определени поводи. За мен това е показност. Не казвам да не се правят такива кампании и да не се помага. Напротив, но все пак и държавата трябва да има основна роля и цялостна визия в социалната сфера, в здравеопазването, културата и образованието. Не е истинско само за ден или няколко по празниците човек да се прави на добър и вярващ и след това да си прави пак старите магарии!
Загубихме много актьори тази година. Разкажете ни вашите спомени с тях.
Да, така е. Светла им памет. Всяка година си отиват по няколко от големите наши творци в различни сфери, които са оставили следи в българското изкуство. Някои ги познавах от работата, други не. Госпожа Мутафова съм я гледал на сцената и не съм я познавал лично. Със Стефан Данаилов имах честта да се запозная през 2001г., когато беше моя прощъпулник в киното. Тогава бях още студент 3 курс в НАТФИЗ. Имах късмета да ме изберат и да снимам в един италиански сериал „Дело по съвест“, където той играеше една от главните роли и застрелваше моя герой. Имах няколко снимачни дни в България и в Италия. Беше вълнуващо и запомнящо за цял живот да си партнираш с легенда на българския театър и кино. С Йосиф Шамли се запознахме по време на снимките на българския сериал „Дървото на живота“ през 2013 г. И за двамата наблюденията са ми работни, но мога да кажа, че бяха големи професионалисти и лъчезарни хора.
Какъв сте извън сцената и снимачната площадка?
Аз съм обикновен човек. Когато имам свободно време, предпочитам да спя до обяд. Релаксирам като чета книги, гледам предимно европейски филми, виждам се с приятели, пътувам из България. Има страхотни места, които си заслужават да се посетят.
Върху какво работите в момента?
В момента работя върху следващото предизвикателство, което съм отправил към себе си като провокация. Имам идея да направя един авторски моноспектакъл и в момента пиша текста. Ще бъде през погледа на малкия човек, през неговия мироглед и възприятия за нещата от живота. Ще има и смешни и тъжни моменти, но не искам повече да издавам. Надявам се скоро да го реализирам на сцената на някой театър.
Как ще празнувате и каква година изпращате – в личен и в професионален план?
На Коледа бях във Видин със семейството ми, а Нова година мисля да посрещна на площада в София с приятелката ми. Все се тръби да се поддържа българското, но ми прави впечатление, че на големи български празници българинът все в чужбина ходи. Годината мина шарено, както всяка година, иначе няма да е интересно. Имаше и хубави, и кофти моменти от различен аспект. Едно от хубавите събития, беше премиерата на новия български филм на господин Стефан Командарев „В кръг“, в който участвам. Един смислен филм, който си заслужава да се гледа на големия екран. Другата година чакам да излезе друг нов български филм по кината с мое участие „Пътуващо кино“ на режисьора Илия Костов.
Какво ще пожелаете на хората?
Пожелавам на вашите читатели да са здрави, усмихнати, вдъхновени, добри и да следват мечтите си! Весело посрещане на празниците!