Шарените, цветни като младата пролет, яйца, са неизменна част от Великден. Но защо са те на трапезата на всяко християнско семейство?
Традицията с подаряването на обагрени яйца е съществувала още от античността. В основата на повечето антични култури лежи схващането, че светът е създаден от едно огромно яйце. Знаем със сигурност, че в древен Египет, Персия, Индия, Рим, Китай и Гърция хората са боядисвали и са си разменяли яйца като символ на раждането на новия живот. И не случайно – след оскъдната на храна зима едно яйце поднесено като дар вероятно е можело да стопли сърцето на всеки домакин.
По-късно, вече при Християнството, Великден бележи края на дългите и изтощителни пости и е първа възможност човек да хапне месо и яйца.
Някога евреите имали обичай да носят яйце като дар за домакина когато отиват на гости.
Според Християнството боядисаното яйце символизира кръвта на Исус, а твърдата черупка представлява запечатаната гробница на Христос — пропукването на яйцето символизирало Неговото възкресение. Мария Магдалина отишла при император Тиберий, за да му разкаже, че Исус е възкръснал и според юдейската традиция тя му поднесла яйце. Когато Мария съобщила на императора за чудото, той възкликнал: “Как може някой да възкръсне от мъртвите! Все едно това бяло яйце да стане червено!” В този момент яйцето само почервеняло. А Мария Магдалена добавила думите: “Както това яйце трябва да умре, за да се излюпи пилето, така и Христос умря, за да възкръсне за вечен живот”.
В знак на Възкресението и Исусовата кръв всички християни започнали да си подаряват червени яйца за Великден. Постепенно обичаят започнал да включва и други багри, но червеното яйце си остава най-важното.
Традицията повелява първото яйце да се боядиса задължително в червено и то е първото снесено яйце за деня. С него се чертае кръст на челата на малките деца, „за да са здрави и червени”. Българският народ смята, че червените яйца имат магическа сила, предпазват от болести.
На Великден първото яйце се поставя пред домашната икона и се пази до следващата година.
