Зеленчукопроизводители теглят кредити заради забавени субсидии

Забавени субсидии принуждават много земеделци да теглят банкови кредити, за да купят семена и да подготвят продукция за новата стопанска година. Някои имат спестени пари и се справят без заеми, но повечето разчитат на кредити. „Малко са ни другите проблеми, а сега се прибави и нов – ненавременното изплащане на субсидиите. Просто залагат срещу кредита субсидиите, които трябва да получат. После банката директно си спира помощите. Обещаха ни до края на този месец да ни платят парите по схемата за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, но не вярваме”, казва Георги Кафтанов, председател на Сдружение „Югозапад 2013”.
Студената зима пък забави много израстването на продукцията. Това доведе до високи цени на салатите, една маруля удари цена от 1,50-1,60 лева. В момента обаче могат да се намерят и за 60 стотинки, а на борсата в петричкото село Кърналово се продават за 20-30 стотинки бройката. „Винаги е така – когато търсенето е много по-голямо от предлагането, то цените скачат. И другият зарзават ще закъснее. Български домати и краставици ще има на пазара след двайсетина дни, това ще е продукция от отопляеми оранжерии. От неотопляемите реколтата ще е по тържищата чак през юни. Искам да предупредя, че в момента почти никъде няма родни домати и краставици. Просто пишман търговци пишат на по-качествената стока от Гърция или други страни етикет „български”, и ги продават по-скъпо”, твърди зеленчукопроизводителят. Цените са високи, тъй като се харчи повече за производството им, дават се пари за отопление, за осветление. В Пиринския край голямата част от оранжериите не се отопляват. Това е причината да няма достатъчно родна продукция по пазарите. Заради сибирския студ у нас тази година много от семената не се развиха. Това означава, че се бере по-малко продукция. Ако от декар се берат 9000 салати, то тази година са прибрани не повече от 6000-7000 салати от декар.
„Няма масови проверки в момента, защото няма наша стока и няма кой да притиска институциите и контролните органи да правят инспекции. Никой не поглежда сертификати, произход на зарзавата”, казва Кафтанов.
Според него цените на родната продукция зависят най-много от вноса, който се прави. Все още е проблем, че у нас се вкарват не само легално, но и нелегално развалени зеленчуци и плодове и от Европейския съюз, и от трети страни. Най-много това важи за съседна Гърция. Факт е, че държавните институции се борят срещу нерегламентирания внос на земеделска продукция у нас. Правят се опити да се ограничи този процес, но не може да се спре. Наши търговци вземат на ниски цени от южната ни съседка стока и я пласират по пазарите. Евтини са, защото са некачествени. На практика българският потребител яде нещо, за което няма гаранция, че е с добро качество. „Ние пък основно търпим загуби от нереализирана продукция. Идва гръцката стока и събаря цените”, обяснява Кафтанов. Цените за крайния потребител са високи и заради спекулата. Това е друг голям проблем в бранша, както и нерегламентираната търговска дейност. Стоката минава през 2-3 ръце и всеки си слага надценка. Затова за купувача накрая остава да плати по-висока от реалната цена. От Сдружение “Югозапад 2013” настояват за засилване на контрола по границата. Целта е на трапезата на българите да има вкусни български плодове и зеленчуци, а не вносни с неясен произход и съмнително качество. Затова е много важно контролните органи да следят за качеството на продукцията по тържища, борси, пазари и магазини.
Производители разкриват, че по пазари и тържища е пълно с фиктивни производители, които предлагат зеленчуци и плодове. А на практика те обикалят борсите и купуват стока от истинските производители. Това се знае от години, но нищо не се прави, за да се реши този проблем веднъж завинаги.
Много търговци, които стопанисват търговски обекти, пък не са регистрирани по ДДС, за да не плащат данъци. Те отчитат едва по 20-30 лева оборот на ден, останалите продажби не се отчитат никъде. „В нашия сектор всичко е с главата надолу. Каруцата е поставена пред коня. За нас най-важен е пазарът, и то вътрешният пазар. Но големите търговски вериги искат сделките да са по ДДС, а това оскъпява нашата продукция. Тогава те си внасят директно от Гърция зарзават, на чиято цена ние няма как да сме конкурентоспособни. По този начин българската качествена стока залежава, а гръцката, която често е със съмнително качество, се предлага и продава на потребителите”, твърди зеленчукопроизводителят. Според него положението на малките производители може да се облекчи, ако ДДС падне на 10%. Това може да накара колегите да се сдружат, да регистрират тези сдружения по ДДС, защото ще имат гарантиран пазар. Защото най-важно е да ни се гарантира реализирането на продукцията, категоричен е Кафтанов.