Златко Живков е роден на 5 ноември 1959 год. Пет поколения от неговия род живеят в Монтана. Семеен с 2 деца. Настоящият кмет на общината е завършил висше образовение във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по история. От 1985 до 1989 год. специализира „История на Българското възраждане” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” През 1985 год. става учител по история в средно общо-образователно училище „Йордан Радичков”. Пет години по-късно след конкурс е назначен за директор на училището. От 1997 до 1999 год. е началник на Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката в област Монтана. За кмет на община Монтана е избран през 1999 год. като кандидат на СДС. Златко Живков е четвърти мандат кмет с подкрепата на всички десни партии в Монтана. От 2007 г. е заместник – председател на Националното сдружение на общините в Република България. През същата година е избран и за член на Комитета на регионите в Европейския съюз. Кметът на Монтана и в момента представлява страната ни в най-престижната институция на местните власти в ЕС. Той е в групата на Европейската народна партия. Мандатът му изтича през 2015 г
– Г-н Живков, в полза на какво ще отидат средствата от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020?
– Преди няколко дни, 39-те най-големи общини в България получиха от министерството на регионалното развитие и благоустройството 1 млрд. и 400 млн. евро по тази програма. От тези средства община Монтана получи близо 19.1 млн. евро. Тази сума ще се употреби в различни зони на въздействие, които са определени след интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Ще бъдат ремонтирани и санирани много обществени и жилищни сгради, в това число детски градини, Драматичния театър, Библиотеката и др. Очакваме междинните звена да изготвят, да одобрят и да предложат за работа в следващия програмен период 14 проекта.
– Това ли е сумата, която предполагахте, че ще получите?
– Вижте, очакванията на кметовете винаги са по-големи. Много от колегите ми казаха така: „добре е като за начало, но може и още.“ От тази програма, колкото и да получиш, винаги има още много за вършене. Ние сме кметове в България. Пет от нашите градове влизат в 10-ката на най-слабо развиващите се региони в Европа. Споделям този факт, за да подчертая, че не трябва да се спекулира с това, че Монтана е много назад от останалите областни градове в страната. Единственият регион, който не попада в тази „престижна“ класация е Югозападният, благодарение на това, което се прави в столицата. С две думи, картината е еднаква почти навсякъде. Ние кметовете, имаме какво да наваксваме, за да живеем наистина в една по-добра жизнена среда, което всички наши съграждани очакват.
– Знаем, че гледате по различен начин на проблема „безработица“. Обяснете защо.
– Много се коментира, че нивата на безработица са много високи, но но на практика такава няма. Трябва да се знае, че 90% от хората без работа са с четвъртокласно образование, а и по-ниско, т.е. са неквалифицирани. Така че не трябва да ни изненадва, когато установим, че в бюрото по труда има немалко свободни работни места. Нивата на безработица в Монтана са средните за страната. По този показател не изоставаме чак толкова много, колкото се представя. В Монтана има регистрирани над 2200 фирми – малки, средни големи. Всички те изпитват трудности, когато трябва да попълнят състава си с качествени специалисти. Големият проблем е как младите, които идват от средното училище, да могат да задоволят нуждите на бизнеса. Има огромно разминаваме между заявките на учебните заведения и това, което бизнесът очаква.
– Имате ли проблеми с ромското население в общината?
– Аз не деля хората на българи и роми, евреи, арменци, турци и по друга етническа принадлежност. Според мен, можем да се похвалим, че сме един от районите без етническо напрежение. Веднага трябва да призная, че е имало случаи, в които емоциите са надделявали, но работим в тази насока. Стараем се да подобрим жизнения стандарт на хората, с проектите, които реализираме. Ромите трябва да получат по-добри условия на живот, но и те сами трябва да ги търсят, да работят и да учат. По този начин ситуацията може да бъде бавно и устойчиво променена.
– Наскоро имахте заседание в комитета на регионите. Какво разисквахте на него?
– Аз съм единият от тримата български кметове, които в последните 3 години членуваме в Европейския комитет на регионите. ( бел. ред. В този комитет освен кмета на Монтана, членове са кметовете на Гоце Делчев Владимир Москов и на Търговище Красимир Мирев). Преди няколко дни се върнах от четвъртото заседание на СЕДЕК. Това е комисия по социална политика, образование, култура и научни изследвания. Европейският комитет на регионите е политически орган, който изготвя становища за европейския парламент, които касаят законодателството на 28-те страни членки в Европейския съюз, чието общо население наброява 500 млн. души. По време на заседанието коментирахме едно проектостановище за минимална работна заплата – какъв трябва да е нейният размер, за да може да се нарече тя достойна. Най-интересното е, че това са въпроси, които се поставят от страни като Англия и Швеция, които имат много висок жизнен стандарт. Чрез тези становища, които приготвяме в случая, искаме да направим така, че минималната работа заплата да стига на все повече хора в ЕС. Констатира се, че близо 20 млн. жители на съюза имат притеснения за това, че се намират под границата на бедността. Това обаче е много субективно. Достойна работна заплата за скандинавеца и англичанина е една, а за българина и гъркът е друга. Ние се занимаваме с въпроси и препоръки, които се предоставят на европейския парламент, за да могат от там да реагират и да приемат политики, валидни за целия ЕС.
– По какви проекти се работи днес в Монтана?
– В момента изпълняваме над 30 проекта от стария програмен период, по който както ние, така и редица други български общини имаме работа до края на тази година. По обектите за зелена градска среда направихме два парка, от които единият е изцяло нов – „Св. Дух“, парк „Калето“, площад „Алеко Константинов“ и др. Реконструирахме стадиона, и крепостта „Калето“. В момента имаме проекти по „Красива България“, по Националния доверителен екофонд. Изпълняваме рехабилитация на 15 улици, след възстановяване от водния цикъл. Изобщо програмата ни е изключително натоварена, но тя е в посока на подобряването на жизнената среда на Монтана и облика на града. Затова не пестим сили. Най-големият от всички проекти в община Монтана е обаче е водният цикъл. Аз се радвам, че след 2 години, с усилена работа, успяхме днес да стигнем до финалния етап от този проект, защото той наистина е от ключово значение за Монтана
– Защо реализирането му е толкова важно за Монтана?
– Защото каналната мрежа ще се удължи в протежение на над 43 км. Отделно от това, ще се изградят 16 км нова водопроводна мрежа. Ще предоставяме водни услуги, които никога не сме предлагали досега. Стойността на проекта е 54 млн. Само строителната част е за 49 522 000 лв. Надзорът е оценен за 2,3 млн., управлението на проекта – за 479 000 лв., одитът – за 216 000 лева. Средствата получаваме чрез Оперативната програма „Околна среда”. Седем процента е делът на общината. Монтана, както и столицата София, нямаше изградена канализационна мрежа. Дори големите европейски столици не са със 100% изградена такава мрежа. Около 7000 души ще имат тази услуга след като приключим с водния цикъл. Възстановяването на улиците се движи в срок и мисля, че до началото на юли ще бъдем готови с всичко, което сме заложили
– За какво не ви остана време?
– Вижте, винаги има за какво да съжалявам, че не съм направил. В тази професия е необходимо човек да прескача собствените си бариери, които е поставил. Едва ли някога съм подозирал, че ще бъда недоволен от изпълнение на проекти за близо 50 млн. евро само за година… Преди 4 мандата, когато започнах, не си и помислях, че това е възможно. В края на 90-те години на миналия век в общината не бяха взимани заплати и помощи. Финансите бяха нищожни, инфраструктурата беше лоша, проекти липсваха…Монтана, както и други градове в България, беше невзрачен и тъмен. Разбира се, сега нашият град не изглежда така, защото сме положили нужните усилия. В момента подготвяме около 15 проекта за следващия програмен период. Корекцията ни за Огоста е важен за нас проект. Той влиза в гореспоменатите 19 проекта, които трябва да предложим по Приоритетна ос 1 на „Региони в растеж“. Отсега сме си приготвили програмата до 2020 година и се надяваме наистина да успеем да се справим с тези предизвикателства.
– Ще се кандидатирате ли за кмет на предстоящите избори?
– Предполагам, че до седмица ще взема окончателно решение за това. Аз съм 4 мандата поред кмет с рекордна и категорична подкрепа, която е единичен случай за историята на Монтана от II век насам, от Римско време. Фактите говорят за това. До тогава, докато имам подкрепата на хората за политиките и дейностите, които провеждаме, до тогава се надявам да запазя хъса и мотивацията, която имам. Монтана е нашият дом и благоустрояването му е мой приоритет.
