Зоран Джорлев е известен македонски музикант и композитор. 50-годишният творец от януари 2011 година е директор на Националния ансамбъл за народни песни и танци на Македония – „Танец”. В последните години със своя ансамбъл прави съвместни концерти с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци – Гоце Делчев. Поредната, но не и последна изява на двете формации бе на 4 май в града под Пирин по повод 114-годишнината от гибелта на великия български революционер Гоце Делчев. Зоран Джорлев е син на македонския музикален творец Наско Джорлев, наричан в родината си Великан на македонската народна песен, който е автор и на прочутата „Балада за Гунди и Котков”.
– На своя баща дължите любовта си към музиката. Разказвал ли ви е защо и как е написал „Балада за Гунди и Котков”?
– Искам най-напред да подчертая, че за мен татко ми е най-големият учител в живота ми. Голям космополит. Човек, който много обичаше фолклора и много уважаваше и съхраняваше македонската народна музика. Написа много хитове за това време – „Земи огън, запали ме”, „Не казвай, либе, лека нощ”, „Дедо мили, златни” и още много други. Разбира се, че сред най-успешните му проекти бе и написаната от него балада за вашите велики футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков, които загинаха в катастрофа на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Баща ми търсеше интересни, запомнящи се, вдъхновяващи, спиращи дъха истории от живота и ги превръщаше в песни. Това бе негова страст. Много съм горд с него, всичките негови песни са много успешни, защото са част от живота, от битието ни. В тях няма нищо измислено, всички написани песни са за конкретни хора, за конкретна история, за конкретна трагедия. Ще ви разкрия, че в момента пиша книга за баща ми, не бързам, след 2-3 години ще излезе. Надявам се, че това ще стане. Само да сме живи и здрави. Той правеше много концерти в България в онези години – 50-те, 60-те години на миналия век. Разказвал ми е за тях, споделял е, че е имал страшно много приятели в България, имаме и много роднини, които са избягали от Кукушко, за да дойдат в България. Много наши роднини са в София, родственици имаме и в Пиринския край. Той търсеше да има интересна история, за да я превъплъти в песен. Той написва текста, а след това създава музиката. Не е тайна, че „Балада за Гунди и Котков” е сред най-добрите му музикални начинания, както и че заради тази песен бяха най-големите му неприятности в тогавашна Югославия. По онова време, ако си привързан към България или към друга страна, не се подинаваше с лека ръка, не се позволяваше. И се преследваше.
– Какви проблеми е имал баща ви с властите?
– Песента бе спряна да се разпространява, плочата също така. Не се издаваше плочата. Пречеха властите. Бил съм на 18-19 години, заедно отидохме в звукозаписната компания „Дискос” в град Александровац, там беше директорът й. Призна ни, че идвали хора от България с куфари, в тях крили плочи и ги носели обратно в България, за да разпространяват апокрифно баладата за Гунди и Котков. Баща ми е обявен едва ли не за вътрешен враг заради тази балада, която бе посветена на трагичната смърт на двама велики футболисти на България. Имало е масирана атака срещу него. Не признавали постиженията му, имало удари и срещу други негови песни, които били харесвани от народа, но не и от тези, които са на власт. Никога обаче не се отказал от творчеството си, не се отрекъл от нито една своя творба. Това е съдба, не можеш да спреш нито една песен, не може да я откраднеш, музиката няма граници. Каквото и да са правили, колкото и да са се мъчили, песента остана жива. Нито нашите, нито вашите власти успяха да я спрат. И ми е много драго за това. Когато направиш нещо хубаво, независимо дали книга или песен, това остава във вечността, ако е позитивна и успешна. Аз самият съм оптимист, не обичам негативни хора, буквално бягам от тях.
– Гостувате в град Гоце Делчев с част от Ансамбъл „Танец”. Давате ли добър пример на политиците с това съвместно мероприятие в памет на големия български революционер Гоце Делчев?
– Обикновено творците трябва да бъдем пример не само за политиците, а за всички. Така трябва, това помага народът да се обединява, както ние се обединяваме. Все пак сме в 21-ви век, специално ние, които се занимаваме с тази фолклорна култура, трябва да бъдем пример за всички. Да се надяваме, че даваме добър пример, кой как ще го приеме и разбере е отделен въпрос. Много ми е приятно, че вашият градоначалник на Гоце Делчев – Владимир Москов, е човек с голямо сърце и модерни разбирания. Той много обича творците, народната музика, фолклора. Затова сме тук. Да кажем, че на една обща сцена можем да направим много заедно с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.
– Често сте в Гоце Делчев, както и нашият ансамбъл – в Македония. Какво ви обединява толкова силно?
– Да, така е, вече не броя колко пъти сме заедно на сцената тук или в Македония. Няколко пъти ги канихме в нашата страна, бяха на откриването на Балкански фестивал, бяха част от нашата програма в Охрид, където показаха своя талант. Бяха и за Деня на славянската писменост и култура. Много ми е приятно, че никога не съм сгрешил, когато съм препоръчал Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци да участва в различни музикални прояви в Македония, защото винаги са правили нещо качествено и красиво. Представят се перфектно на всики фестивали. Събира ни музиката, тя е велико нещо.
– Не е ли време някои политици от двете държави да спрат да търсят разделителни линии между България и Македония и да заложат на обединението?
– Аз искам и се опитвам да бъдем пример за политиците. Постоянно обаче страня от политиката, не искам да се занимавам с нея. Който се е намесил в политиката, не е останал дълго време чист. Мисля, че творчеството и политиката не трябва да вървят заедно. Нека са отделно. Аз като творец имам проблеми – известен съм в Македония с името си. Свиря вече повече от 40 години, толкова време съм на сцената и този проблем го имам, не го крия. Свиря за някоя политическа партия, а все ще се намери някой, който да ме посочи с пръст и да каже „Ето този свири за тази партия”. Постоянно това го повтаряме на младите, ние свикнахме с това, но на младите генерации това не им е ясно. Много са тези песни, които се пеят в тази част на България и в Македония. Както казваме, песента трябва да се пее, а не да се разправяме къде, какво, защо и на кой е. Да не делим песните и музиката. Трябва да се пеят песните и да не се сърдим един на друг. Седма година съм начело на Ансамбъл „Танец” и работим най-професионално, доколкото можем, целта ни е да поддържаме постоянно високо ниво. Качил съм го на върха и го държа там – на върха. Така трябва да бъде за един държавен ансамбъл, ние сме единственият професионален ансамбъл в Македония и трябва да останем на това високо ново. Ние сме най-добрата организация, затова държим ниво и сме пример, защото ние сме като националният отбор на България по футбол, а всички други са тимове „А”, „Б”, „С”… Вземаме най-добрите играчи при нас. Имаме непрекъснато покани за чужбина, юни месец ще ходим в Черна гора, после сме на други места. Гледаме да сме навсякъде на Балканите, ще пеем заедно със Сръбския ансамбъл, искам да се сплотяваме с всички балкански народи. Ние сме една шепа на Балканския полуостров и сме длъжни да се държим заедно, да се обединяваме, а да не се разделяме. Да пеем на сцената всички балкански ансамбли всякаква музика – българска, македонска, сръбска, албанска. Нашата балканска музика я изучават навсякъде – във Франция, в Швеция, Норвегия, Дания, та камо ли ние да не си я ценим. Неврокопският ансамбъл трябва да си задържи нивото и се надявам, че ще реализираме други общи проекти. Говорим на тази тема с кмета Владимир Москов, но няма да ви открия какво ни предстои. Поне засега. Но се надявам, че ще бъде много интересно.
– Често определят Балканите като буре с барут. На какво се дължи – на душата ни, на нрава ни, на манталитета ни?
– Не знам коя е причината. Много пъти дори не искам да разсъждавам над този въпрос. Ние творците сме малко по-друг тип хора. Да не ме разберат погрешно, но приемам нещата като космополит. И не искам някой да ми каже, че не съм себе си, а съм това или онова. Но трябва да има разбиране, да има диалог, да се ценим едни други. Нека балканските народи постигнем съгласие. Защото, когато двама се карат, трети печели.
