Висшето образование е ключ към добро представяне на пазара на труда, почти гарантирано избягване на безработица и намиране на желано и добре платено работно място. От значение е обаче да се оцени конкретният размер на това предимство – колко по-висока е заетостта на висшистите, колко по-ниска е тяхната безработица, тъй като коректните му измерения могат да мотивират решение дали и колко си струва инвестирането на допълните 4 – 6 години в придобиване на висше образование.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) разглежда динамиката на безработицата и заетостта на икономическо активното население (15-64 годишни). Достъпните от НСИ данни от Наблюдението на работната сила позволяват да се направи сравнение за целия период между 2003 и 2023 г. Той включва много различни състояния на българската икономика – сравнително дълги периоди на възход в последните две десетилетия, както и няколко кризи – ковид пандемията, финансовата криза и опашката на голямата криза от края на 90-те години, като всяко от тези състояния имат и съответното отражение върху пазара на труда.
Заетостта – над 75%
През целия разглеждан период заетостта на висшистите е над 75%, като с постепенната експанзия на икономиката и пазара на труда през 2023 г. вече надхвърля 90%. Относително близко представяне имат среднистите с професионално образование, чиято заетост приближава, но никога не надхвърля 81%. Относително малки са разликите при хората с основно и начално и по-ниско образование, като заетостта им особено се сближава в края на миналото десетилетие, но ковид пандемията отново разтваря ножицата.
Очаквано при безработицата разликите са много по-малки, като през последните две десетилетия хората със средно образование приближават тези с висше, като по последни данни за 2023 г. сред висшистите безработните са 1,9%, при завършите средно професионално образование – 3,7%, при тези с общообразователно или специално средно образование – 4,8%. Безработицата е чувствително по-висока при хората с основно и особено при тези с начално и по-ниско образование, като при последните от началото на пандемията насам тенденцията е към ръст, на фона на общия спад, до цели 27%.
От значение обаче е не само отстоянието, но и реакцията в хода на кризи, като видимо колкото по-ниско е образованието, толкова по-сериозно е въздействието на влошаването на икономическата обстановка върху заетостта и безработицата. При висшистите има малко отклонения от тренда – при ковид пандемията ръстът на безработицата е от порядъка на ½ процентен пункт, спадът на заетостта – 1 пункт, при това и двата ефекта в рамките само на една година. Динамиката при хората с по-ниско образование е далеч по-отчетлива дотам, че сред тези с начално и по-ниско в хода на финансовата криза промяната в безработицата е с цели 25 процентни пункта, в ковид-19 – с 10 пункта, но тенденцията нагоре продължава и днес.
Причината за далеч по-големите амплитуди в заетостта и безработицата на нискоквалифицираните е очевидна – в кризисните периоди техните работни места са системно най-застрашени, а работодателите освобождават първо най-ниско продуктивните работници. Обратно, в периодите на възход – преди 2009 и 2020 г. – повишеното търсене на кадри и експанзията на бизнеса означава, че дори и тези с по-ниско образование и умения успяват да се реализират. Адриан Николов отбелязва отново, че това не важи за най-слабо образованите (завършили най-много 4 клас) през последните няколко години. Именно тук личи и едно от сериозните предимства на висшето образование пред средното (общо и професионално), тъй като при него ръстовете и спадовете са далеч по-слаби.
Обобщено:
– Висшето образование осигурява значително по-висока заетост и по-ниска безработица на българския пазар на труда през последните 20 години;
– Амплитудите на заетостта и безработицата при висшистите са далеч по-малки в кризите, което отразява по-стабилна и дълготрайна заетост и по-търсени умения, особено спрямо хората с основно и по-ниско образование;
– Премията на висшето образование в заетостта остава относително стабилна през последните две десетилетия, като намалява в периодите на икономически подем и расте в кризите;
– Премията на висшето образование в безработицата постепенно намалява, но и тук шоковете на пазара на труд се отразяват негативно;
– Средното образование, и особено професионалното постепенно настига висшето в безработицата, но не и в заетостта. Отстоянието от останалите обаче остава много високо.
Всичко това трябва да се разглежда и от гледна точка на факта, че делът на хората с висше образование в работната сила се увеличава в последните две десетилетия. “Приложеният тук схематичен подход ясно демонстрира предимството на висшето образование при реализацията на пазара на труда. Той не отчита редица фактори – различните видове висше образование и неговото качество, различията в премията на висшето образование по пол или регион, както и едно от най-важните обстоятелства – разликата в заплатите на работещите и домакинския доход”, пише в заключение Николов.
