Днес големият Коста Цонев щеше да навърши 93 години. Роденият на 10 юни 1929 година в София артист беше емблема на няколко десетилетия – с Шекспирова дълбочина и точна мярка на сцената и пред камерата. Обичан като човек, колега, общественик и актьор, Цонев печели десетки награди и звания приживе.
През 1976 г. е удостоен със званието “Народен артист”. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден “Стара планина” първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Самият той се определя като щастливец, защото игра всякакви роли.
„Играл съм всичко – от цар до пъдар. Задоволил съм всичките си желания. Господ направо ме водеше за ръка, защото тъкмо изиграя някой несретник и си кажа: “Хайде сега да изиграя цар и хоп – ролята идва”, споделяше късмета си актьорът приживе.
Коста Цонев изпълнява над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).
Биографията му е невероятно пъстра. Коста Цонев е роден в София, но е наполовина добруджанец, както винаги изтъкваше. Детството му е трудно и калява характера му.
„Баща ми беше бояджия от Добрич. Докато смесваше боите, забъркваше и алвеолите си, затова умря на 52 и понеже майка ми беше болна, се налагаше сам да изкарвам прехраната си”, разказва ранната си биография талантът. Цялата тежест на семейните ангажименти пада върху него – единият му брат е в Германия, другият във военно училище.
Малкото момче преживява ужаса на бомбардировките над София и почти свиква да наблюдава постоянно избухващите снаряди като ужасен спектакъл. „Като отидех в някой магазин, след някой ден там избухваше бомба”, спомня си актьорът. Гледал „осмиците” на американските изтребители и в детските му очи те изглеждали като огнени дървета. Веднъж бомбардировките го заварили в „Коньовица”. Наблюдавал как изригват на метри от него и се молел на Господ да го опази. „Разбрах, че някой се грижи за мен, когато един снаряд падна до мен, но не избухна”, споделя актьорът.
Последните години от живота на Коста Цонев са доста тежки. Болестите го налягат една след друга, той се затваря в къщата си в Бистрица и не излиза. Една нощ, докато отива в тоалетната, пада внезапно и си удря главата. От удара получава нарушение на вестибуларния апарат. Не може да се движи, има тежки поражения и на мозъка. Впоследствие започва да има и проблеми със сърцето. Ходи на преглед при най-големите светила на кардиологията и в крайна сметка се спира на клиниката на проф. Чирков. Лекарите го убеждават, че клапата на сърцето му е сериозно увредена и се налага операция. Актьорът умира на 25 януари 2012 г. в двуетажната си къща в Бистрица докато седи на масата заедно със съпругата си.
През 2001 г. издава мемоарната книга “Дон Кихот от Красно село”, а през 2007 г. – книгата изповед “Моите жени, моите роли”.
