Глобалните бюджети в здравеопазването се прилагат в много държави, като те ограничават общия разход и прехвърлят фокуса към ефективност, вместо към „колкото повече дейности – толкова повече приходи“. Ако се комбинират с устойчив и адекватен модел на заплащане за услуга (еквивалент на диагностично свързани групи – ДСГ/DRG) и възможност за плащане за постигнат резултат при определени медицински състояния, контролът върху разходите на болниците ще е по-лесен, а здравният статус на населението ще се подобри. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазаран икономика (ИПИ).
Глобалният бюджет представлява механизъм за финансиране на болничната помощ, при който финансиращият орган предварително определя обща сума, която ще бъде изплатена на всички болници в системата за определен период (обикновено една година). Тази сума се разпределя между отделните болници въз основа на критерии като исторически разходи, брой легла, вид и обем на извършваните дейности, регионални потребности и демографски показатели.
Глобалният бюджет наподобява болничните лимити у нас, които бяха отменени с решение №6 на Конституционния съд от 2024 г., но въведени отново с изменения в чл. 59 на Закона за здравното осигуряване през 2025 г. За разлика от лимитите обаче, които са твърди финансови ограничения, глобалният бюджет може да включва клаузи за предоговаряне и преразпределение на ресурса между лечебните заведения при определени случаи. Предимство е и, че този вид ограничение създава стимул за вътрешна оптимизация на болниците и по-добра отчетност.
Ето как контролират болничните си разходи едни от най-развитите здравни модели в Европа:
В Швеция регионални органи съставят годишни бюджети/глобални бюджети за болнични услуги. Тези бюджети фиксират ресурсите, с които болниците разполагат, и ограничават общите разходи за болнична помощ на регионално ниво. Системата на плащания е смесена – в болничната помощ в Швеция се използват глобални бюджети, DRG-системи и понякога pay-for-performance (P4P), което позволява гъвкавост. Глобалните бюджети контролират общия разход, а DRG/P4P мотивират болниците да оптимизират ресурсите в рамките на определените средства.
В Нидерландия болниците се заплащат по DBC (аналог на DRG), но разходите се контролират чрез задължително договаряне със здравните застрахователи, регулаторен надзор и макро-бюджетен механизъм, който ограничава общия ръст на болничните разходи.
В Германия контролът върху болничните разходи се осъществява чрез комбинация от национално регулирани DRG цени, договорени обеми с финансови корекции при свръхдейност, силен контрол върху кодирането и структурно планиране на болничния капацитет на регионално ниво. Германия използва национална DRG система (G-DRG), при която болниците се финансират за лекуван случай, а не за престой или отделни услуги.
Практическият извод е, че най-стабилни и ефективни за контрол са смесените модели – например глобален бюджет заедно с плащане за услуга (DRG), така че да има едновременно предвидимост на разхода и контрол върху обемите. Контролните механизми са в пряка зависимост от избрания модел на финансиране на системата и дейностите в нея.
