Когато през далечната 1994 година е основана компанията “Касто чеарс”, по онова време във Велинград няма производство на столове, всички правят шкафове и кухни от чам. Те стават първата фабрика в региона. Основоположници са Гуман Стойнов и съпругата му Катя, и двамата завършили Автоматизация на производството. Стартират с четири самоделни машини в пригодена от тях малка работилница в бивш обор за овце в село Дорково. Не им липсва ентусиазъм, полагат къртовски труд, а с времето създават и големи мечти.
Днес бизнесът движи най-вече синът им Стойко, а след 19 години в Дорково производството е преместено във Велинград, променено и модернизирано. Годишният оборот на фабриката за миналата година е 4 милиона евро, а столовете се изработват почти изцяло автоматизирано и вече от букова дървесина, не от така характерната за региона иглолистна. Столовете на “Касто чеарс”, се отличават със здравина, издръжливост и приемливи за пазара цени, обслужвайки най-вече ресторантьорския и хотелиерския бизнес.
Стойко не крие, че когато баща му започва бизнеса е една на 25 години и това не му спестява грешки, като една от тях е да изгради фабриката на 2 етажа. Днес обаче производството разполага със CNC машини, автоматизирани сушилни, нови аспирационни системи, а процесите са механизирани.
След кризата през 2009 година фабриката изцяло минава на работа по поръчки и нищо вече не се държи на склад. За да преборят сивата икономика в региона, където всеки може да реализира производство на мебели в гараж, се ориентират към износ на продукцията. Сами си намират директни партньори, посредници и дистрибутори, които да уреждат поръчките и да намират клиенти. И вече имат сериозна пазарна ниша във Франция, Великобритания, Германия, Австралия, САЩ.
Друг проблем, който компанията среща, е кадровият. За първи път го усещат през 2007 година, а след години на работа и наблюдения, Стойко е убеден, че главният проблем за това се корени в образованието. Не един и два пъти е правил опити да се пребори със системата и пробойните в професионалното обучение, но винаги удря на камък.
Днес признава, че гледа, ако при тях дойде съвестен и способен работник, да го обучат и задържат. В компанията работят около 80 души, част от които жени, за които подобен вид заетост е добре дошла, тъй като алтернативите в региона за тях са или сезонна работа, или шивашка, която постепенно залязва.
Като алтернатива за кадровия проблем във фабриката се изграждат няколко стаи за чуждестранни работници, при положение, че един ден проблемът се задълбочи до такава степен, че се наложи да внасят хора от чужбина. Стойко признава, че производството би нараснало с 50%, ако наемат дори 15 души повече.
Като наследник на семеен бизнес и от камбанарията на своя опит, той вярва, че мястото му е там и никъде другаде. “Баща ми е голям инат, но в турбулентни времена това е много ценно”, признава гордо синът, добавяйки с усмивка, че му е най-спокойно, когато родителите му са около него.
Самият Гуман, скромен и отдаден на работата си човек, изградил не само фабрика, но и бизнес мъдрост, споделя, че човек не бива да се разраства много, тъй като смелостта да се поемат рискове не винаги е нещо добро, което гради развитие.









