Най-много сълзи са проляти заради сбъднати мечти. Със сигурност много успели българи са осмислили значението на мъдрата сентенция в процеса на своята работа през годините. Един от тях е инж. Илко Илиев. Истинската цена за сполуката си знае само той. Но не това е важното, а пътят, по който тя е постигната.
Днес инж. Илиев, който стои зад империята, наречена “Мебел стил”, ръководейки я със своето семейство и армията от верни и дългогодишни служители, казва, че три неща стоят зад всеки успешен бизнес – работа, пари, хора. “Може да изчетете хиляди страници и книги за успеха, но пак ще стигнете до тези три думи”, казва той. Ако не го познавате и го видите за първи път, трудно ще разберете, че той е човекът, създал три завода и още десетки други видове бизнес, които във времето, в което днес живеем, младите наричат гордо стартъпи. Той е земен, усмихнат, приветлив, човек, който не пренебрегва големите неща, но и детайлите, роден психолог, а сега действащ ментор. “Позитивното мислене и нагласа са много важни”, вярва успелият българин. И може би това е тайната му. Или поне така успява да съхрани мечтите си въпреки трудностите – не само своите, но и тези на близките си и на хората, които работят за него.
Началото
Първият успех постига още като дете. Един ден отива при баща си и му казва, че иска колело. А родителят вместо да го отпрати като в прочутия български филм “Ще ти купя колело, ама друг път”, честно и откровено му казва – “Ако искаш колело, работи и си купи”. Прозвучава като бизнес оферта. Но урокът става основополагащ за малкия Илко, защото той го чува, разбира. Започва да действа без да се замисля, не губи време. Цяло лято бере билки, а когато не му достигат в края на ваканцията още малко пари за колелето, отива при майстори и им казва, че иска да бърка бетон наравно с тях. В крайна сметка преди за започне училище през септември Илко има колело.
Житейският урок, който получава като дете от баща си, го предава и на децата си – още от 6. клас дъщеря му Десислава започва работа като шивачка в един от зоводските цехове, а в друг синът му Иво мете двора. “Авторитарните режими имат силни икономики, докато богатите държави създават паразитни общества. Децата трябва да правят винаги нещо – било то да пеят, спортуват, танцуват, трябва да се научат на труд”, казва инж. Илиев.
Хората
Илко е избрал да вярва на хората. Винаги протяга ръка за помощ, дава втори шанс, ако някой човек е лош, не гори мостове, а проявява търпение. “Може с времето той да покаже и другата си страна – бялата”, вярва българинът.
“Бизнесът се управлява от конгломерат от качества, които не подозираш, че имаш, защото светът се крепи на своята променлива същност”, споделя още инж. Илиев. Фирмите му имат много силна социална политика. Наемат се на работа глухонеми, обядът за всички работещи струва 50 стотинки, фондът “Помогни на колега” функционира идеално като взаимопомощ, на разположение на служителите има постоянно 1 лекар и 3 фелдшери. Преди повече от 7 години са изкупени всички безлихвени заеми на работниците и в момента са останали само няколко, които се доизплащат безлихвено на работодателя, служителите разпологат с карти за намаление и безплатна юридическа помощ до досъдебна фаза и др.
Пътят към успеха
Всичко започва преди почти 30 години. Тогава зад гърба си Илко вече има богата трудова биография – няколко години е бил капитан на кораб, тъй като завършва Висшето военноморско училище във Варна, същевременнно е работил като шофьор на такси и е тапицирал по адреси врати – от тях само до обяд изкарвал 50 лева, заплатата му като капитан била 280. Първият му бизнес е с тебешири – купува материали, назначава двама безработни съседи, които да ги правят на покрива на блока им, а той ги пласира по училища и детски градини. Бил е и мениджър на екстрасенс и още какво ли не.
Идеята за “Мебел стил” тръгва заради отворена ниша по онова време за матраци у нас. Затова заедно с брат му учреждяват фирма – всеки с по 3000 марки и още 1800 от баща им. Първият матрак е кроен на пода на хола в апартамента му. После наемат бивш цех за каруци и пейки. “В началото беше много трудно, но постепенно нещата потръгнаха”, казва инж. Илиев. През 2008 година е създаден първият завод в Търговище, през 2015 г. вторият в село Макариополско, а две години по-късно и третият в град Попово. “Създадени са на принципа на трикракото столче – третият завод балансира между другите два”, разкрива инж. Илиев. В момента те произвеждат над 90 вида дивани, имат износ в 25 държави на 5 континента, за тях работят около 630 души. Инвестициите им са в милиони, а рекламациите на техни продукти са едва 1,2%. На ден в трите завода се произвеждат по 500 дивана.
Големият възход на фирмата идва след като започват да работят с Китай – така елиминират търговците посредници на материали. “До този момент не бяхме конкурентни навън – заради високите цени на материалите, търговията с Китай обаче промени всичко, от тях получихме и най-голямо уважение”, споделя бизнесменът. Вече от години имат агент в Китай, който срещу комисионна ги снабдява с нужното за работата им. По този начин се намалява и цената на диваните, нещата се урегулират – и за бизнеса, и за хората. Няколко пъти при тях идват с оферти за сътрудничество Ikea и Jysk, но те отказват, предпочитат да запазят независимостта си от големите международни гиганти в бранша.
“Мебел стил” създава и още едно производство – завод за пелети от технологичен отпадък. Към момента той произвежда 200 тона на месец. По този начин не се секат и дървета, както правят повечето фирми за пелети у нас.
Ковид кризата обаче удря и бизнеса на инж. Илиев и семейството му. Транспортните разходи се увеличават двойно – един превоз с тир от 2000 евро скача на 4000, цената на дунапрена също, тъй като той става дефицитна стока поради една причина – едно от веществата, от които той се произвежда се отделя при летенето на самолети, а по време на пандемията са преустановени всякакви полети. Илко се принуждава да прибегне до форсмажорни практики – съкращава новоназначени, пенсионери, към съдбата на всеки работник се подхожда индивидуално, но и хората сами го подкрепят – голяма част от тях излизат в неплатен отпуск.
Фирмата има и друг тежък момент – пожар през 2021 г. в един от заводите, когато загива един човек, основната сграда изгаря до основи, заедно с материалите. Моментът е изключително тежък, така и не се намират виновни за възникването на пожара. Ръководството се събира и за една нощ решава, че за да продължи да функционира, не трябва да спира – купуват завода в съседство и продължават. “Беше много рисково, но трябваше да се случи всичко така, както се случи”, казва инж. Илиев. А малко след това, когато пак си говорим за цената на успеха, дава лични данни, за които светът на бизнеса няма очи и уши – през годините е претърпял 12 операции с 8 пълни упойки.
Производството
За да се произведе един диван, са нужни 60 души, а производството е тежко и трудоемко – 12-степенно. Ако някое от звената се провали, всичко пропада и трябва да започне отначало. Само първите три звена са автоматизирани, всичко останало е ръчен труд. Между 7 и 10 000 евро струва създаването на един модел диван, а 200 страници наброява производствената му характеристика. Най-трудно е намирането на кадри. “При нас не е дошъл нито един обучен човек, идват и ние трябва да ги научим на всичко”, разказва Илко. Неслучайно всеки, който заема ръководна позиция в заводите, включително и децата му, не е парашутист, всеки тръгва от най-ниското ниво в йерархията. Ако покаже качества и трудолюбие, има шанс да стигне до върха.
Равносметката
“Аз нищо друго не мога да правя, освен да работя”, казва откровено инж. Илиев. Той е единственият човек във фирмите, който не ползва компютър. Работният му ден започва с отчет – колко души са на работа, свършва пак с отчет – на произведеното за деня. На базата на тези ежедневни резултати и анализи се предприемат следващите стъпки и се правят планове.
От напрежението го спасяват книги, филми, медитация. А през няколко месеца се затваря за дни – с изключен телефон, за да прочисти ума си от информационния боклук в главата, както го описва самият той. Това му осигурява баланс.
Интервю с инж. Илко Илиев – ТУК.
